ПРИЗЀМИЕ, мн. -ия, ср. 1. Приземен етаж; партер. Къщата има приземие и два еркерни етажа. Ст. Михайлов, БС, 112. Това е двукатна постройка, която оформя западната страна на площада. Приземието се състои от две помещения, в едното от които е развита вътрешна стълба за етажа. П. Теофилов, К, 49. Ако се влезе в приземието на някои от запазените досега такива къщи, ще се види, че вторият кат е надигнат върху дебели дъбови греди. М. Тошков и др., НР II, 113. В тази просторна сграда, с обикновените обори в приземието, са били пригодени към улицата няколко помещения за различни дюкяни. СбАСЕП, 147.
2. Подземен етаж; подземие. Стражите го въведоха в крепостта и го затвориха в приземието. Д. Линков, ЗБ, 56. Бен завиваше в странична улица и чак пред черния вход за служители се поспирваше да си поеме дъх. Към приземието водеше стръмен тунел и после — мрачни, каменни стълби. Бр. Йосифова, БЧМ, 191. На другия ден .. го заведоха в приземието. Там философът остана до вечерта, когато капитанът на въоръжена стража на инквизицията го откара в затвора. Сл. Боянов, СК, 276.