ПРИЗЀТВАМ, -аш, несв.; призѐтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Приемам зет да живее в дома ми; привеждам. Беше го обикнала чорбаджийската щерка Милена .. Чорбаджията нямаше син и иска̀ да го призети, но Пелинко отказа. Елин Пелин, Съч. I, 21. Уловиа [Янините братя] влахче сърбинче. / От милости го не погубиа, / от драгости го дома завели, / призетили го за сестра Яна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. призетвам се, призетя се страд.
ПРИЗЀТВАМ СЕ несв.; призѐтя се св., непрех. Диал. За зет — отивам да живея в дома на тъста си. — Ка се жени, като ни остави — един син и две щерки, он отиде та се призети, та тука зет да ме чува... Ел. Огнянова, НШ, 257. ● Нар.-поет. З е т с е п р и з е т в а м. — Тамо че отидем, нанко, / зет че се призетим / и там че живеем. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 224.
— Друга форма: п р и з я̀ т в а м.