ПРЍЗИВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който призовава или чрез който се призовава, зове към нещо. Ала скоро ораторът се развълнува. Гласът му става мощен, бояк, призивен, понесен напред. П. Велков, СДН, 149. Сто души тръбачи надуха рогове и медни тръби, свиреха и повтаряха призивния боен сигнал на конницата: „Сечи!“. А. Гуляшки, ЗВ, 464. Изведнъж над разбуненото село и далече над полето се разнесе ясният, отмерен и тържествен призивен звън — звънът на църковната камбана. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 282. Но никой се на зов не отзова. / В мълчанието глухо прозвучаха / призивни думи, като в тъмна нощ / невидимий полет на птица плаха. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117-118.
ПРЍЗИВЕН2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Воен. Наборен, донаборен. Отидоха при Тепавски и му поискаха призивните списъци и ключовете на склада. С. Радев, ССБ II, 597. Прошението трябва да се придружава от .. призивно свидетелство. Бълг., 1902, бр. 516, 4.