ПРИЗЍРАМ, -аш, несв.; призра̀, -ѐш, мин. св. призря̀х, прич. мин. св. деят. призря̀л, -а, -о, мн. призрѐли, прич. мин. страд. призря̀н, -а, -о, мн. призрѐни, св., прех. 1. Остар. Гледам, наблюдавам. В с. Шипково живеел някой си дядо Боро, или Беро, който се занимавал да ходи и призира коя бабичка пали свещи на бунтовниците и им пише имената в литургия. З. Стоянов, Съч. I [еа].
2. Остар. и диал. Полагам грижи за някого, гледам някого, който се нуждае от помощ или не може сам да се обслужва (болен, малко дете, стар човек и под.). — Мълчи ти — казваше дядо, — ти ничто не знаеш. Гледаш ли тая ми къща? След смъртта си требваше да я оставя на сестра си, зачтото ти .. немаш средства да ме гледаш (призираш), как что ме гледа тая. Гр. Пърличев, Избр. пр [еа]. призирам се, призра се страд.
ПРИЗЍРАМ СЕ несв.; призра̀ се св., непрех. Остар. Вглеждам се, взирам се, вниквам. Така зрението ослабва или докрай ся изгубва, когато чловек всякой ден все ся призира с очите си в ситни, дребни или в много светли и лъскави неща. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 145. Подкачи да учи децата да разглядват и да разпознават нечтата и да ся призират в тях. КН, 1873, кн. З—7, 5.