ПРЍЗМА ж. 1. Геом. Многостен с две еднакви и успоредни многоъгълни основи и три или повече страни с форма на успоредник. Ръбесто тяло, което е заградено с два еднакви и успоредни многоъгълника и с толкова правоъгълника, колкото са страните на единия от многоъгълниците, се нарича призма. Стереом. VI кл, 6. Околната повърхнина на призмата е равна на произведението от периметъра на перпендикулярното ѝ сечение и дължината на околния ѝ ръб. Стереом. Х кл, 52. Обемите на някои тела, например на паралелепипеди, призми, цилиндри и др., се изчисляват по правила, които се изучават в геометрията. Физ. VI кл, 8. Шестоъгълна призма. Тристенна призма. Правилна призма.
2. Физ. Тяло от еднородно прозрачно вещество, ограничено от няколко пресичащи се повърхнини, което има свойството да разлага светлината по нейната честота или дължина и намира приложение в оптически системи и уреди. Ако пуснем сноп от лъчи през призма, той се разпада на своите съставни части, които образуват цветна ивица, наречена спектър. Г. Томалевски, АН, 304. От физиката е известно, че ако върху даден светлинен източник поставим стъклена призма, последната ще разложи спектрално електромагнитното излъчване. Н. Александров, ФНЛО, 50. Събраната чрез обектива на телескопа светлина се концентрира върху входния процеп на спектрографа, .., пречупва се и се разлага от призмата. Астр. ХI кл, 1958, 57. Нютон събрал голяма колекция от оптически прибори, лещи, призми, огледала. Ив. Въжарова, ИН (превод), 26. Оптична призма. Дисперсионна призма. Спектрална призма.
◊ Гледам (виждам / видя, пречупвам / пречупя и др.) нещо през призмата на нещо. Книж. Възприемам нещо, отнасям се към нещо от определена гледна точка, от някакво гледище. Цонка обичаше живота, който гледаше през призмата на младото си въображение ясен, розов. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 63. За българите и българските дейци идейната борба с Русия по онова време не представлява интерес, те я виждат през призмата на своя национален интерес. Т. Жечев, БВ, 164-165. Книгата съпоставя различни култури, пречупва ги през призмата на светоусещания, формирани от „други“ обстоятелства. Култ., 2004, бр. 2, 16.
— Гр. πρίσμα. — В. Груев, Начални познания по геометрия..., 1867.