ПРИЗМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който има форма на призма. Свързването на частите [на машините] става с помощта на клин, който представлява призматично тяло с правоъгълно напречно сечение и с наклонени една спрямо друга работни повърхнини. Маш. IХ кл, 102. По форма клетките биват най-различни: сферични, цилиндрични, призматични, вретенообразни. Анат. VIII кл, 7. Интересни са и някои кръстове, между които един дървен кръст от 1691 г. с изрязани върху него евангелски сцени, друг кръст с призматична дръжка от 1622 г. Ст. Михайлов, БС, 229. Призматичен кристал. Призматичен епител.


Източник: Речник на българския език (онлайн)