ПРИЗНА̀ВАМ, -аш, несв.; призна̀я, -а̀еш, мин. св. призна̀х, прич. мин. страд. призна̀т, св., прех. 1. Прех. и непрех. Заявявам, разкривам публично, пред други, че съм извършил нещо нередно, че имам някакво провинение; признавам си. Признавам престъплението си и чакам покорно вашите разпореждания. Ив. Вазов, Съч. IХ, 72. Виновният показа удивителна искреност, призна кражбата. Й. Йовков, Ж 1945, 243. — Не, не! Не извъртай. Повтори, което каза вчера, или признай, че излъга! Д. Талев, ПК, 229. Само един-единствен път го бяха водили на разпит. Кривогледият юзбашия, пред когото застана, започна направо: — Ти си откраднал коня на вуйча си. Признаваш ли? — Не. Ст. Дичев, ЗС I, 317. Мълчанието на подсъдимий не требва никак да ся зема, че той признава вината си. ВП, 114. Признах, че съм извършил деянието. Δ Той призна за грешките си. Δ Признавам греховете си.
2. Разкривам, издавам някакъв факт, информация. Щом влезнахме при каймакамина, той ни посрещна със смях и ме запита как сме дошли с доктора пеш. Поставен натясно, аз не можах да скрия истината и признах, че сме пътували пеша. Т. Николов, СММ [еа]. // Разкривам, откривам чувствата си пред някого. Тя си въобразяваше, че само трябваше да отиде в Пеня Ронда и да протегне ръката си, за да го улови, след като предварително с цинична откровеност му бе признала любовта си. Д. Димов, ОД, 159.
3. Съгласявам се, че нещо е истина, че отговаря на действителното положение на нещата. — Аз пък ти казвам, Владиков, — необмислено си постъпил .. — Че е неблагоразумно — признавам. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 98. Всички едногласно признаваха голямата промяна, станала у него. Й. Йовков, Ж 1945, 253. Дълбоко в душата си той признаваше, че повечето от думите на баща му са прави. Г. Караславов, ОХ I, 262. — Наистина, драги мой господин Раковски, признайте, аз имах право, като ви уверявах, че ние пак ще имаме нужда един от други... Спомняте си, нали? Ст. Дичев, ЗС I, 249. Трябва да признаем, че тази Грозданка беше йедно лошо създание. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 272.
4. Прех. С друго същ. с предл. з а, к а т о. Съгласявам се, приемам, че някой или нещо заема определено място, положение в някаква област или че притежава определени качества, и се отнасям към него съобразно с това; зачитам2. — Това село Аго къща по къща го е вдигал! .. В Трънско му се кланяха и с хляб и сол го посрещаха! Ти знаеш ли какво е в Трънско да те признаят за по-голям майстор от техните? В. Пламенов, ГШ, 42. — Какво да кажа, господин кмете? Кой кого може да признае за честен? Питайте ни да посочим най-големите вагабонти — да го направим отведнаж, а за честни — мъчна работа. Елин Пелин, Съч. IV, 269. Следвал семинария, но не довършил поради несъгласие с поповете, които не искали да признаят Толстой за авторитет. Л. Стоянов, Х, 105. Ние искаме от правителството да ни признае като народ и докато не стане това, няма да се вдадем в мъчителските ви ръце. Д. Марчевски, ДВ, 192. По светоусещане той беше езичник, признаваше за безсмъртно само изкуството, дълбоко в душата си не вярваше в никакъв бог. А. Гуляшки, ЗВ, 406. Сами се мислят за талантливи писатели и до бога се сърдят, когато хората не ги признават за такива и справедливо им забележват, че произведенията им са нищо и никакво. Н. Бончев, Съч. I, 107.
5. Приемам, обявявам някого за законен, легитимен в някаква функция, длъжност, положение или нещо за законно, действително или валидно за определена цел. Той каза, че се е получила телеграма от Любомски, Белинова и Узунова, които заявили, че признават Каравеловото правителство. С. Радев, ССБ II, 131. Българският народ вече не признаваше гръцкия патриарх за свой църковен глава. Д. Талев, ПК, 24. С Византия бил сключен мир, тя признала царската титла на Петър и независимостта на българската църква. Ист. VII, 27. Протестантът е човек, който не признава властта на Светата апостолическа римокатолическа църква. М. Абаджиев, Ф, 152. — Значи, как да те пишем по занаят? — Така. Партизанин. — Това занятие не е признато от закона. Елин Пелин, Съч. IV, 121. Вселенският патриарх само тогава ще да признае българският екзарх, когато той са откаже от султанския ферман. С, 1872, бр. 45, 359. Признавам конституцията. Δ Признавам независимостта на държавата. Δ Бюлетините бяха признати за редовни. Δ Не ми признаха болничния лист, защото не бил заверен.
6. С предл. з а и в съчет. с прил. в и н о в е н, н е в и н е н. За съд — обявявам подсъдим за виновен (невинен), произнасям се за виновността (невинността) на подсъдим. Софийският областен съд го признава за „виновен“ и „в името на Народна република България“ го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор. Дем., 2001, бр. 98, 7. Който напр. можал да държи ръката си някое определено время в кипяща (вряла) вода, .., признавали го за невинен. Г. Йошев, КВИ (превод), 151.
7. Разбирам, ценя голямото значение, важност или високите качества, достойнствата на някого или нещо. Нашите славни битки в отечество България ги помни народът .. Но ще кажете: днес кой ни зачита и ни признава тука? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 14. — Никакво отчаяние, никакво малодушие! — насърчаваше тя и мъжа си след неуспеха на всеки негов нов роман. — Не те признават! Не те споменават! И при все това ще дойде и твоят ден! Д. Калфов, Избр. разк., 89. Дошел един старец овчар, па каже: „вие не признавате ли моето добро, та връзвате то сирак?“. Нар. прик., СбНУ ХLI, 466.
8. Давам някому нещо (титла, права и под.), което му се полага или се иска според установения, законния ред. Кара Фейзи признал на Индже титлата войвода на всички кърджалии и българи. Н. Ферманджиев, РХ, 150. Навярно турците са признали известни права на този местен феодал и са го оставили да управлява своята област. Ст. Михайлов, БС, 159. На другата година патриарх Йоаким II свиква в Цариград .. всички бивши цариградски патриарси заедно с още двайсет и седем владици и тоя голям събор призна някои права на българите. Д. Талев, ПК, 24. Признаха му степен на инвалидност поради общо заболяване.
9. Само несв. Одобрявам, уважавам, зачитам2 нещо, съобразявам се с нещо. Що за човек беше тоя Бакунин? — Най-големият анархист, любезни ми господа! Човек, който не признава нищо. Ст. Дичев, ЗС II, 363. Лошото е там, че той вече не признава никаква оценка освен собствената си. Д. Фучеджиев, Р, 191. Аз се кланям само на идеята и никакви сантименталности не признавам. Ив. Вазов, Съч. ХI, 158. Любовта, която не признава ни страх, ни препятствия, ни яки прегради, я е научила да са бори юнашки за своите лични права. Л. Каравелов, Съч. IV, 164. Не признавам никакви авторитети. // Разг. Одобрявам, приемам нещо като добро, подходящо за някаква цел. Той вино не признаваше и пиеше само ракия. Елин Пелин, Съч. III, 137. Зидарят не признаваше друго питие освен бялата като сълза мастика. Д. Спространов, С, 159. Горазд смяташе за обидно да се стреля по птици, признаваше само лова на диви свине. Д. Фучеджиев, Р, 213. Ето, такова ръкостискане признавам аз! На негово място и аз щях да стисна ръката на госпожица Маринова. К. Калчев, ПИЖ, 156.
10. Непрех. и прех. Разг. Обикн. с отриц. и крат. лич. местоим. в дат. Ценя, не забравям стореното ми добро или услуга и съм признателен, благодарен за тях. — Мене на къра по ми е добре! На село по цял ден търчиш като кон, капнеш и пак никой не ти признава. Г. Караславов, ОХ I, 364. Помагал съм му често, но кой да ти признае. Δ На този свят никой нищо не ти признава. признавам се, призная се страд. Своите нови идеи за образование и възпитание аз прилагам безпрепятствено и нашироко. И те дават благотворни резултати, които се признават и одобряват от всички. Т. Влайков, Съч. III, 51. „Моля най-учтиво ходатайството Ви, господин полковник, .., да бъда уволнен в запаса на армията, като ми се признае законното право на пенсия за фелдфебелски чин.“ Св. Минков, Избр. пр, 27. Нашият екзарх са избра, призна са от правителството, отиде в Цариград и посрещна са тържествено от народа. С, 1872, бр. 42, 329. признавам си, призная си взаим. от признавам във 2 знач. Погледите ни се преплетоха. Гледаха се, озарени от вътрешна радост. Бяха омагьосани един от друг и взаимно си го признаваха. Д. Петрунова, ЖП, 96.
ПРИЗНА̀ВАМ СЕ несв.; призна̀я се св., непрех. 1. С предл. з а. Съгласявам се с отправено ми обвинение или приемам поражението си в нещо. Никой не искаше да покаже умората си и да се признае за победен. Й. Йовков, Ж 1945, 17. Сам се псуваше, клеймеше се с най-долни думи, признаваше се за мръсник и вагабонтин. А. Гуляшки, ЗР, 29. — Вълков, признавате ли се за виновен? — задава своя първи въпрос председателят на съда. Н. Христозов, ПД, 13. Останал сам, Нико се признал пред турците за победен и те го обявили за „главатар на войниците“. Н. Ферманджиев, РХ, 143.
2. Остар. и диал. Признавам (в 1 и 2 знач.), признавам си. — Господа! — първи път виждам българи в тая земя, и, признавам се, обикнах ги с всичката сила на душата си. Ив. Вазов, Съч. VI, 94. Хем тъй си подкараха работата, щото срам не срам, ще ти се призная, брате, и аз се слисах. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 20. След три месеци съдът осъди Първана да бъде обесен на големия мост за това, че той не щял да са признае. Л. Каравелов, Съч. II, 158. „Знаеш ли, сестро, повниш ли / когато бехме във Пирин, / във тая Пирин планина, / така ли ни беше думата?“ Драганка са млого уплаши, / па са йе Драгана признала, сама си глава навела. Нар. пес., СбНУ ХХV, 24.
ПРИЗНА̀ВАМ СИ несв.; призна̀я си св., непрех. и прех. Признавам (в 1 знач.). — Любчо, ти пушиш ли? — Да, пуша. — Виж, хубаво е, че си признаваш, но е лошо, че пушиш. Сп. Кралевски, ВО, 60. Прихвана я за лакътя и попита: — Признай си, нали вие нарочно отминахте вратата си! Приятно ви е с мен, нали? М. Грубешлиева, ПП, 140. — Всички бяха лапнали по нея. Май и ти... Пък, да си призная — и аз... Г. Караславов, Избр. съч. Х, 69. — Ние ви изпратихме, един вид заточихме ви там, на края на света .. Няма какво, нужно е да си го признаем: съвестно ни беше, зле постъпихме, но трябваше да го направим: принудиха ни. Ст. Дичев, ЗС I, 248-249.
◊ Признавам се / призная се в любов някому. Разкривам чувствата си към някого, заявявам му, че съм влюбен в него, че го обичам. След четири дена той ми се призна в любов. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 15.