ПРИЗНА̀ТЕЛНО нареч. С признателност; благодарно. — Фалим, фалим, отговориха признателно уморените пленници, съгрени от благодатната глътка ракийца. Ив. Вазов, Съч. VI, 127. Засега съм дълбоко благодарна на всички .., допринесли да заситя донякъде жаждата си да видя свят. На тях посвещавам признателно своя опит. В. Мутафчиева, БС, 8. Сякаш посещението на Пенко, неговите разкази и прочетеното .. събудиха в душата му нов неудържим устрем към живота. Той облизваше изсъхналите си устни .. и признателно гледаше градското момче. П. Здравков, НД, 138. Аз предложих на роднината си услугите си .. А добрата старица, като прие признателно предложението ми, каза ми, че колкото с дописките си, тя може още да ся занимава. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 102.