ПРИЗОВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. За писмо и под. — чрез който някой се кани, поканва, призовава някъде, за нещо. Няма данни, че това събрание се е състояло, въпреки че Стамболов изпратил „призователни писма“ и повикал необходимите дейци. Д. Дойнов, КРВ [еа]. В тоя ден часа около десят ще раздават призователните билети [за сватбата]. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. З—4, 355.