ПРИЗО̀ВКА ж. 1. Официално писмено известие, с което някой се призовава да се яви в съда като страна или свидетел по дадено дело. Съдеха се със софийския род за наследство, процесите траяха с години, отлагаха се поради неявяване на свидетели, пропущане на фатални срокове, невръчени призовки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 362. — Получи се — сложи той листчето пред себе си — тая призовка за бракоразводно дело. Б. Болгар, Б, 124. В съдилището щяха да отговарят други вместо него. От него се бяха искали само две леки неща: да подпише призовката — той дотолкова можеше — и да бъде готов да влезе в Черната джамия срещу месечна заплата! Ив. Вазов, Събр. съч. VIII, 1976 [еа]. Призоваването за първите съдебни заседания е изключително проблемно, особено ако ответната страна корумпира служителя, връчващ книжата и призовките за страните. Кап., 2004, бр. 20, 13.
2. Остар. Книж. Призив, призоваване; призов. За напечатванието на .. тая педагогическа книга почна призовка от редакцията на "Век“. П. Кисимов, ОА I (превод), 1. Сичкото мъжко население от 15 год. нагоре ще са призове .. да брои най-малко по 10 гр. (тази призовка са знае по кой начин ще бъде). НБ, 1876, бр. 50, 194.
3. Остар. Книж. Покана. Той призова и сичките преславци да участвуват в този домашен празник и те, като не щяха да оскърбят Вълка, не ся отказаха от тази призовка. В. Друмев, НФ, 93. Казуваше, че тръгнал от къщи, преди да приеме призовката [за бал], и не бил както трябва облечен. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 172.