ПРИЗОВКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Служител, който разнася изпращаните от съдебна инстанция призовки. Взеха да се притичат на помощ. Едни от роднински дълг, други от съседски съображения. .. Седми — да покажат какви връзки имат в министерството, в съда и дори сред призовкарите, от които не малко зависи работата. С. Йончев, С, 10. Призовкарят трябва да отбележи в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването. Сега, 2001, бр. 223, 14. Тя [призовката] е върната невръчена в съда след многократни посещения на призовкар, тъй като посоченият апартамент е необитаем. Кеш, 2004, бр. 51, 11.