ПРИЗОВКА̀РКА ж. Жена призовкар. Пред него [омбудсмана] обаче могат да се подават жалби за бавност, за нарушена процедура, срещу съдебната администрация — деловодителки, призовкари и т. н. Сега, 2003, бр. 160, 12. Призовкарката не могла да го открие на нито един от двата му известни адреса. Кап., 2006, бр. 18 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)