ПРЍЗРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В суеверните представи — безплътен образ, дух на умрял, който се явява някому по свръхестествен начин; привидение, видение, фантом, сянка. — Не ме познавате вие, защото идете от далечна земя и далечно време — сега, когато съм мрътва — и вашите заклинания с пъклена власт са извикали моя призрак — да ви говори! Н. Райнов, ВДБ, 23. Кой беше тоя странен войник, отде беше дошел, де отиваше? Жив човек ли беше това, или безплътен призрак вървеше из улицата? Й. Йовков, Разк. III, 91. На Хамлет призракът на баща му бе казал всичко. Ал. Томов, П, 134. Дон Рамиро не може да понесе мъчителната раздяла и умира. И все пак идва на сватбения пир. .. Това е неговият призрак. БР, 1931, кн. 7, 222. Обезлюдените места са неспокойни, / със призраци е пълна всяка стара къща. А. Далчев, ИСУ, 123. // Недействителен, въображаем образ, който се привижда, явява се някому; видение, привидение. В двора имаше много тъмни и страшни места, откъдето дебнеха какви ли не нощни призраци. И. Петров, ЛСГ, 35-36. Пред затворените му очи, в пропастта на тъмното, стоеше като закован призракът на шишето и растеше, растеше, за да изпълни цялата вселена. А в него лукаво се смееха блестящите очи на сатаната. Елин Пелин, Съч. I, 67. Пътници по някоя пустиня мислят понякога, че виждат някое езеро, но после намират .., че няма нищо освен гола пустиня и че езерото било само един призрак. ИЗ 1874-1881, 1882, 122.
2. Прен. Обикн. членувано. С опред. Образ, представа, обикн. неясна, смътна, за нещо, което е било, случило се е или може да бъде, да се случи. — Аз съм просто една разведена жена! .. Пред мен стои призракът на самотна старост. Д. Димов, ЖСМ, 29. Катя обзърна с плахи очи дивана, на който беше седяла някога ведно със Смрикарова, прекара през ум преживяното и отстъпи настрани. Плашеше я призракът на миналото щастие. Ст. Чилингиров, РК, 271-272. Огорчението и мъката, които бащата търпи в залеза на своя живот, .. и призракът на настъпващата сиромашия се отразяват болезнено върху юношата. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. Ту погледът му [на поета] тъне, възторжен, в лазурни видения, ту се закрива, ужасен, пред мрачни призраци на бедствия и нищета. К. Величков, ПССъч. VIII, 185. Призракът на войната.