ПРЍЗРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е като призрак, наподобява призрак. Събудих се към полунощ. Александър седеше все така в своя ъгъл с току-що запалена цигара. В полумрака фигурата му изглеждаше призрачна. Д. Жотев, ПМИ, 60. Под слабата светлина на лампата хлътналото му лице изглеждаше още по-задгробно и призрачно. Д. Димов, ОД, 267. В тоя късен час параходът изглежда мъртъв. Струва ти се, че се намираш на един от ония запустели призрачни кораби, обречени на вечно скитничество из океана. Св. Минков, ДА, 17. Ние трябваше още тая вечер да стигнем сините върхове, ала сега те изглеждаха тъй далечни и призрачни в блясъка на пламналото небе. Д. Талев, СК, 143-144.
2. Прен. Нереален, недействителен, въображаем. Престана да пише. Престана да отговаря на тревожните писма. .. Но надеждата, че по тоя начин ще отхвърли от плещите си един товар, .., се оказа призрачна. Ст. Дичев, ЗС I, 373. Непрестанно се говореше за овчари, за пищови, за съпротива, ала нищо не се случваше и изглеждаше, че всичко се готви за недействителен, призрачен враг. А. Дончев, ВР, 111. Имахме такава нужда да вярваме в най-призрачни надежди. К. Величков, ПССъч. I, 35. Смъртта на Иисуса Христа била само призрачна, следователно, не могла да удовлетвори правдата Божия. ПСп, 1873, кн. 7-8, 94.