ПРЍЗРАЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на призрачен. Предметите губеха строгите си реални очертания и целият пейзаж добиваше странната призрачност на сън. Й. Йовков, Разк. III, 60. Скалите на Еленин връх и Копните добиваха призрачност под това мътно освещение. Ив. Вазов, Съч. ХV, 50.