ПРИЍЖДАМ, -аш, несв.; придо̀йда, -еш, мин. св. придойдо̀х, (съкр., диал.) придо̀да, -еш, мин. св. придодо̀х, прич. мин. св. деят. придошъ̀л, -шла̀, -шло̀, мн. -шлѝ и (диал.) придошѐл, -шла̀, -шло̀, мн. -шлѝ, св., непрех. 1. За река, порой и под. — увеличавам силно водите си, обикн. в резултат на обилни валежи или топене на снеговете, и тека много буйно. Тук никой не строеше по-солидно своята колиба, защото малката река имаше обичай понякога при силни дъждове да приижда и да отнася всичко. П. Спасов, ХлХ, 233. Десетки години Дунавът не е прииждал в късна есен и зиме. С. Северняк, ОНК, 37. Една нощ реката придойде страшно, голямо бучене се чуваше в тъмното и трясъци най-различни се чуваха. Й. Радичков, К, 24. Сухият поток, който събираше водите от височините на север, беше придошъл и водите му нахлуваха в тъмницата! М. Смилова, ДВ, 288. Така станало, че реката придошла много, оти били валяли нагоре дъждове, и нали водата била голяма, подровила брега. Нар. прик., СбНУ LVI, 31. ● Обр. Облегната на грапавата стена, Мариана чувствуваше мъката да извира не само от сърцето ѝ, а и от околната тъмнина. .. Прииждаше на талази, все по-силна, удавяше последната опора на волята ѝ да се насочи към някакво решение. Л. Дилов, ПБД, 45.
2. Обикн. св. За кръв — влизам, навлизам някъде, в част от тялото, обикн. в голямо количество; нахлувам1. Свързаният раздвижи ръцете си свободни, ала не ги усещаше .. Пъдарят пое едната и почна да я разтрива бързо, за да придойде кръв в нея. Зл. Чолакова, БК, 75-76. Добри виждаше как всяка божа заран Софроний се навдига бавно, на пресекулки, докато придойде ленивата, хладна, старческа кръв във всеки негов член. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 354.
3. Само мн. и 3 л. ед. Идваме, събираме се някъде мнозина или много, голям брой; стичам се. Градчето се оживяваше само веднъж в седмицата, в пазарен ден, когато от селата прииждаха селяни и селянки. М. Марчевски, П, 162. Това тържество траяло много дълго. Царят се уморил, а гостите се не свършвали: все нови прииждали. Н. Райнов, КЧ II, 69. Публиката започна да приижда много от рано. .. Салонът бързо се напълни. Г. Караславов, СИ, 51. Цял ден Зографът тичаше по хановете да приютява бежанците, които придойдоха от изгорените села. E. Йончева, ЗГ, 92. Любопитна тълпа, която беше придошла от цялото царство на Ягага, се трупаше и искаше да види чудната машина, но стражата не я допущаше. Елин Пелин, ЯБЛ, 95. Войската се [все] приижда и са трупа в града и по селата. НБ, 1877, бр. 66, 259.
4. Само мн. и З л. ед. За писма, материали и под. — пристигаме, получаваме се, идваме много, голям брой. Каравелов беше председател на Централния комитет и писмата, исканията, питанията прииждаха до него всеки ден. Ст. Дичев, ЗС II, 426. Онзи материал, пращан за печатане в нашата редакция, .. поради литературната си нескопосност се устремява в коша. Такъв приижда в изобилие и веднага се поглъща от зяпналия кош. Г. Бакалов, Избр. пр, 334. Продължават да прииждат заявления за участие в конкурса.
5. Прен. Само мн. и З л. ед. За вълни, облаци и под. — идваме, приближаваме се, стигаме до някъде в непрекъснат ред, един след друг. Морските вълни прииждаха с бучене и се разбиваха върху ронливия варовит бряг. А. Каралийчев, НЗ, 97. През миг, през два въз полегатия кадифен пясъчен брежец прииждаха дребни талази. Ил. Волен, МДС, 16. Светкавиците раздираха небесата, облаците прииждаха един след друг откъм планината и се струпваха над града, за да излеят всичкия си дъжд. К. Калчев, СТ, 144. Прииждат облаци и бягат, / бучат лазурните вълни. П. П. Славейков, Събр. съч.V, 34.
6. Прен. За топлина, светлина, миризма, звук и под. — нося се, разнасям се, идвам до някъде на вълни или непрекъснато. — Пусти куршум! — съскаше Пинтата и не усещаше нито слънцето, .., нито задухата, която прииждаше на вълни. Г. Караславов, ОХ II, 63. Само когато гледаше морето, се чувствуваше спокоен и сигурен. От морето към него прииждаше бялата спокойна светлина. П. Вежинов, ДБ, 214. Между стволовете приижда синкавият здрач на вечерта. К. Константинов, ПЗ, 189. Отвътре прииждаше на гъсти вълни остра миризма на солена риба, месо и гнил зеленчук. М. Грубешлиева, ПИУ, 8. От далечината прииждаха леки камбанни звуци.Ст. Дичев, ЗС I, 466.
7. Прен. Разг. С крат. лич. местоим. в дат. За сила, сили — нараствам, увеличавам се изведнъж и в голяма степен. Леко отвори вратнята и докато се сграбчихме, една страшна сила ми придойде. Мъжка сила, нали разбираш какво ти казвам. Б. Геронтиев, Б, 28. Случва се, позабрави човек раните. Придойдат му сили да погледне напред. М. Яворски, ХП, 61. По-яко държи Стоене, / дано си мечка надвиеш — / до днес ми беше драгинко, / от днеска първо венчило. Де зачу Стоян тез думи, / че му силата придоде, / че си мечката подигна, / в черна я земя удари. Нар. пес., СбНУ XXV, 99.
8. Прен. Поет. За нощ, ден, утро и под. — идвам, настъпвам постепенно. А прииждаше хубава вечер. Удължените сенки на придунавските тополи се потопиха в спокойните води, проточиха се навътре — сякаш да докоснат отвъдния бряг. Ст. Марков, ДБ, 96. Приижда нощ. Душата ми започва да разбира, / че стъпките на моя хубав ден заглъхват. Хр. Ясенов, Събр. пр, 86. Не търся вече друга, нечовешка орис, / ни други тайнствени пустини и простори, / ни под прозорците ми — чужд, примамен тропот, / когато топлата тракийска нощ приижда. Д. Пантелеев, ТЗ, 81. Ще бъде ясен ден, честити хора. / Приижда утрото. На добър път! В. Раковски, ПСС, 41.
9. Само св. Диал. Дойда. Никой не беше забелязал кога придойде в града тази жена. По онова време от четирите краища на земята ни се стичаха прокудени клетници — голи, боси и гладни. Г. Райчев, ИПР [еа]. Родителите му придошли от село и довели и него почти възрастен, див такъв селски момък. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23. Нали помниш, кога по Великден — / пълна черквата вред като топ, / а придойде ли някой по-виден, / как му всички опразнят място. Н. Марангозов, НПС, 54. Божа майка служба брала / от неделя до неделя, / .. па калеса Божа майка / сѐ светии, небесии — / сѐ светии придойдоа, .., Божи майка на службата. Нар. пес., СбНУ XLVI, 319.