ПРИЍМАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); приѐма, -еш, мин. св. приѐх, прич. мин. страд. приѐт, св., прех. и непрех. Приемам; приимвам. Вашият букурещки дописник ви разказваше, че ние гониме „всичките български учени мъже“ ..; а ние ви съветуваме да не приимате думите му буквално. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 222. За да изнамерим тегло или длъжина на някое тяло, приимаме за мяра някаква единица, например ока, лакът. Н. Геров, ИФ, 37. Бог като искаше да му покаже, че приимаше молбата му, изпълни храма с йедин чърн облак. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 484. В училище Фоуел ся учи малко и изобщо не приимаше и бяше някак си дебелоглав, неук и глупав. Й. Груев, СП (превод), 173. Вързаха му бяла камен, / пуснаха го на морето. / Що бе вода раздели се / от юнака Станко Дука, / от майчини тежки клетви, / и вода го не приима! Нар. пес., СбНУ Х, 18-19. приимам се, приема се страд., възвр. и взаим. За товарителните вапори, .., ще ся приимат всякога стоки и пр., обаче в неделен и празничен ден няма да ся приима нито стока, нито друго нещо. Дун., 1867, бр. 148, 2. Има друга теория, която сега въобще ся приима като най-вероятна. ИЗ 1877, 293. приима се, приеме се безл. Приима ся въобще, че честта за изобретението на телескопа трябва да ся отдава .. на Липершайма. ИЗ 1874-1881, 1882, 1.