ПРИЍМАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от приимам и от приимам се; приемане, приимване. Безразлично посрещаше всяко велико приключение в живота си — например: строполяването му из стълбите на славната „Света София“, .., приимането в Сопот сто гроша златни вместо сто тоеги дрянови. Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976 [еа].