ПРИЍМВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); приѐма, -еш, мин. св. приѐх, прич. мин. страд. приѐт, св., прех. и непрех. Приемам; приимам. Монасите ся занимавали с науки .. и приимвали при себе пътешественици. Г. Йошев, КВИ (превод), 165-166. Светлостта, която в него [месеца] гледаме, приимва я от отражението на слънцето и ни я изпраща. Г. Икономов, КЗ, 3. приимвам се, приема се страд., възвр. и взаим. Ще ся приимват [в списанието] членове добре съставени, ако и написани на каквото и да е българско наречие. Ч, СбПер. п I, 95. И у тия народи срещаме уже няколко единообразни обичаи, според които са правили речените боеве, приимвали са посланиците. Ч, 1870, бр. 2, 47. приимва се, приеме се безл.