ПРИЍСКВАМ, -аш, несв.; приѝскам, -аш, св., прех. 1. Поисквам нещо изведнъж и настоятелно, силно. Незифинка болна лежи / .. / Бубайка хи на главона. / — Стани, стани, Незифинко. / — Как да стана, мил бубайко, / земя ма е приискала. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 137. Болният се събуди и прииска вода.
2. Диал. Поисквам (Н. Геров, РБЯ). Девятдесят и девет души я приискали. Н. Геров, РБЯ IV, 272.
ПРИЍСКВА МИ СЕ несв.; приѝска ми се св., непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Обзема ме силно желание за нещо, започва да ми се иска силно нещо; доисква ми се, дощява ми се. Беше ѝ така тежко, така мъчно, че ѝ се прииска да сложи глава на рамото на Зора и да си поплаче. Л. Дилов, ПБД, 58. Понякога ми се приискваше да се разболея, за да сръбна една лъжичка чай. Кр. Григоров, ОНУ, 87. — Я какво му се приискало, да го милвам и целувам, да му готвя, омразникът неден! Н. Каралиева, Н, 153. В този миг така много му се приисква бял лист, много бели листове и молив, за да рисува по тях онова, което се е стаило сега в погледа му. К. Странджев, ЖБ, 147.