ПРИКАВКА̀ЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира в близост до планината Кавказ, в подножието на планината Кавказ. В 583 г. турската държава е била с една област по-малко, която несъмнено е била освободилата се вече от турската власт .. прикавказка българска земя. В. Златарски, ИБД I (1) [еа]. Българите, които отсетне са поселили покрай Дунава, заминали там от прикавказките земи. Т. Шишков, ИБН, 93. Със своите легиони той победоносно преминал горските прикавказки страни и разширочил римските предели до самите брегове на Каспийското море. Н. Михайловски, РВИ (превод), 250.
2. За човек, население — който живее в областта близо до планината Кавказ, в подножието на планината Кавказ. Потомците на измрелите древни прикавказки български родове съставяли вероятно в дружината на Аспарух твърде незначителна прослойка от командните върхове. Ем. Михайлов, РБРС, 108.