ПРИКАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прикадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Кадя2 (във 2 знач.) върху или около нещо; прекадявам. Мама взема димящата кадилница и прикадява три пъти паралията. Т. Влайков, Пр I, 239-240. Тамяновите зрънца се стопиха и тънки къдрави струйки благоуханен дим се извиха нагоре. Юрталанката дигна керемидата над овена и го прикади на кръст. Г. Караславов, С, 80. С бял тамян гробът прикадил, / с руйно го винце поприлел / и вощеница запалил. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 943. Има армаган да пратя / на мила майка бел тамян. / И кога се за мен сети, / със тамян да ме прикади. Нар. пес., СбВСтТ, 803. прикадявам се, прикадя се страд. и възвр. Изтеглиха масата насред стаята .. и наслагаха по нея ядивата и всичко, каквото трябваше да се прикади. Ил. Волен, МДС, 172. Нягол поднесе първо на Дойчин да се прикади, след това мина покрай другите и те да се прикадят. К. Петканов, ЗлЗ, 238.