ПРЍКАЗКА ж. 1. Литер. Епически вид, един от най-старите видове народно повествователно творчество, в който се разказват случки с фантастичен, алегоричен или комичен характер за развлечение и поука. Приказката е простодушен разказ на измислена някоя случка, която е станала под влиянието на магии или други свръхестествени сили. Т. Шишков, ТС, 181. Народните приказки са значителен дял от устното народно творчество. Христом. V кл, 22. Вълшебни приказки. // Отделно, конкретно фолклорно или авторско произведение от този вид. — Ти можеш да останеш цялата зима при мен, само че ще трябва да ми чистиш стаята и да ми разправяш приказки; аз много обичам приказките. Св. Минков, СЦ (превод), 70. Всеки знае приказката за оня болен цар, комуто един мъдрец, .., казал, че ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. К. Величков, ПССъч. I, 152. Аз никога не пропущах случай да събирам и записвам всякакви материали, които трупах настрана, за да ги обработвам в по-охолно време .. Тия материали се състояха от народни песни, приказки, пословици, гатанки. П. Р. Славейков, БП II, ХII. Български народни приказки. Приказки за юнаци. Герой от приказките. Сборник с приказки. Андерсенови приказки. Приказки за деца.
Прен. За нещо, което е много хубаво, красиво или се отличава с много добри, превъзходни качества. А Ропотамо, Велека и другите „удавени“ странджански реки са реки приказки. Л. Мелнишки, ПП, 30. — Да се чукнем за добре дошле, де — смигна към нас той. — Едно винце сме налели миналата есен — приказка. П. Незнакомов, СНП, 31. Дадоха ни жилище в комплекс .. Като свършихме подреждането, седнахме и си починахме. Апартаментчето — приказка. Д. Дублев, ПП, 50-51.
2. Това, което някой казва, приказва, разказва; дума. Приказва тя тихо и полека, ала приказките ѝ са много разумни. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219. Слушаше и имаше чувството, че е попаднал в нова среда, сред нови хора, които умеят да говорят с малко приказки — ясно и точно — за много сложни и заплетени неща. А. Гуляшки, Л, 490-491. Старата стана нервна, неспокойна .. Колчем ѝ се мернеше Тошка, .., устните ѝ се свиха в тежки и отровни думи. И колкото и да се въздържаше да не каже някоя остра приказка, пак на два-три пъти я схапа. Г. Караславов, Тат., 240-241. — Спире, — тихо се обади Сийка. За три дена си бяха разменили само няколко незначителни приказки. От самотия. В. Пламенов, ПА, 112. Щом си привършваше училищните занятия, дохождаше при Величка да го раздумва кое с насърчителни приказки, кое с шеги. Ил. Блъсков, ДБ, 57. Откакто е дошъл, не е казал и една приказка. Глупави приказки. Необмислени приказки. Обидни приказки. Човек, скъп на приказки.
3. Само мн. Разг. Думи, обикн. лоши, казани по адрес на някого или нещо; одумки, злословие, клюка, клевета. — Станке, баби, — вика ѝ баба Вида — приказки се носят из село, чедо, и кметът се канел да дойде да ти хортува. Пази се, майка, пази се дом и род да не зачерниш с тоя пусти загорец! Чудомир, Избр. пр, 14. Тя повече слушаше какво се говори из село. А ходеха приказки, които я измъчваха. Й. Йовков, СЛ, 72. Обади [Велика], че мъжът ѝ е изчезнал. След час новината преброди цялото село. И какви не приказки се чуха. Едни — че вълци го били изяли, други — че пороят го е отмъкнал. М. Кюркчиев, ВВ, 137. С кои очи ще излезе сега пред майка си, пред съгражданите си, които сички знаят, че той е отишел за булка, а се връща празен? Какви не приказки и подигравки ще се слушат утре из Земун за него? Лил., 1884, кн. 7, 14-15. Марийка дума Йордане: / — Нито съм болна лежала, / нито съм болен гледала. Ала от хорски приказки / не мога на път да изляза. Нар. пес., СбВСт, 579.
4. Обикн. в съчет. със с а м о. Нещо казано, което не отговаря на действителността или от което няма да последват дела, резултати; думи, празни приказки. — А знаете ли колко е внесъл в кооперацията? — Колко? .. — Само осемстотин килограма! .. Само шкартото, .. Останалият тютюн е в складовете на „Никотиана“. — Това са приказки — каза Джони. Д. Димов, Т, 163. Богатството и силата му растяха и дядо Щерю отново повярва, че онова, което беше казал Халил Ходжа, е само едни приказки и нищо повече. Й. Йовков, ВАХ, 141.
5. Разг. Приказване, говорене. — Че ти какво мислиш? — продължи приказката си чичо Митуш. — Аз да ти кажа ли, държа добитъка по-горе и от чиляка. Й. Йовков, АМГ, 12. — Чакай, що е това, Войхва, що е това? — пресече приказките си Райко, като втренчи погледа си във вързопа. Ст. Загорчинов, ДП, 482. В сърцето на Глаушев кипеше гняв и като се изправи да заговори, той нито помисли да подхване по-изкусно приказката си, както други път, .., а започна с първите думи, които дойдоха на езика му. Д. Талев, ПК, 222. — Сръбни още, да си прочистиш гърлото — усмихнато рече Митко. — Пресипнал си от много приказки. М. Марчевски, МП, 31. — Всичко, дето е било за приказка помежду ни — изприказвали сме го. П. Тодоров, Събр. пр II, 159. Едвам свърши приказката си и една стара слугиня, като ся показа на прага, призова на обядата. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 17. Не ми е до приказки. Δ Стига приказки. Δ Без много приказки. // Устна размяна на мисли, мнения; разговор. Свободна беше само масата до входа. Седнах и от нетърпение бях готов да почукам с пръсти. Не го сторих, макар сервитьорката да продължаваше приказката си с момичето зад бара. А. Наковски, БС, 7. Всички се обърнаха към царя. Ала той сякаш не чу нищо, а отмерено и бавно довършваше приказката си с Теодосия. Ст. Загорчинов, ДП, 374-375. Пътниците обикновено скучаят и търсят теми за приказки. Б. Райнов, ЧЪ, 52. Зафанаха се приказки за едно, за друго. Ала някак не вървят. Усяща се една напрегнатост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 179. Събираме се на приказки.
6. Обикн. ед. Разг. Говор, реч. Гледат [посетителите] мускалите, миришат ги и разпитват нещо. Бай Ганю не им проумява от приказката, гледа ги, пухти с цигарето и чете броениците. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 44. — На, чуй го: хем дъвче, хем говори, та и езикът му биля се заплита в залците! Със зор ще му разбереш приказката. А. Христофоров, А, 272. // Характерен начин на говорене; говор. — Вие софиянец ли сте? Познах ви по приказката. А. Гуляшки, МТС, 30. — Ама от кое село си? Това те питам. — Осенец. — Осенец! Разбрах, че си от Осенец! По приказката разбрах. Ил. Волен, МДС, 215. — Габровчанин съм. — Познах те по приказките. К. Калчев, ЖП, 125.
7. Разг. Сентенция, поговорка, характерен израз; дума. Извади едно тефтерче и прочете на завален български: — Приятелството си е приятелство, сиренето со пари... Умна приказка... Д. Спространов, С, 132. — Дядо Василе, прикритото мляко котката не го яде. — Тъй е. Ти сигур в село си роден, щом знаеш нашенски приказки. М. Яворски, ХСП, 247. После се сетих за любимите ми онези дядови Колеви думи и чудях се тогава отде земат тези стара хора таквиз избрани приказки и как умеят да ги казват навреме, кога де приляга и както прилича. П. Р. Славейков, БП I, VII.
8. Само ед. Диал. Дума (в 6 знач.). Разбра, че кметът е неумолим и че всичко зависи от неговата приказка. Г. Караславов, ОХ I, 369. — В мезлиша, вика, ваш човек ли дойде — прав е, мой ли — крив. Приказката му за нищо не се зачитала. П. Тодоров, Събр. пр II, 340.
◊ Бабешки приказки. Разг.; Бабини приказки. Диал. Безсъдържателни, глупави думи, измислици. — Казах ти! Още лятос трябваше да го заведете на свети Танаса. Не беше голяма работа — само да се умиеше на аязмото... Не! Това били бабешки приказки! Г. Караславов, Избр. съч. II, 134. Падишахът е струпал войници в Левендчифлик, защото оттам започва водопроводът на столицата, а русите били намислили да отровят този водопровод. .. И щеше ли да се намери дори между най-простите правоверни човек, който да повярва на такива бабини приказки? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 382. Седнал съм и аз да слушам .. бабешки приказки, че нам какво било, че нам какво станало. Ил. Блъсков, СК, 35. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам, пускам (пущам) / пусна) <лоша> приказка (<лоши> приказки) някому. Разг. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Сякому ще се присмеят и приказка ще му извадат, както прават и сега пред вратниците. Т. Влайков, Съч. II, 30. — Не са ти лоши момичетата, Исене, ще видиш какви моми ще станат. Недей отсега да им изваждаш лоши приказки. Л. Александрова, ИЕЩ, 120. Тя знаеше какво значи да оставиш малко дете на чужди ръце, .., знаеше какво значи да ти изкарат приказка в махалата и в селото. Г. Караславов, ОХ II, 611. Нямат овчарите друга работа, измислят да му пущат приказки. П. Тодоров, Събр. пр II, 113. Вадя приказките с ченгел <от (из) устата> на някого. Разг. Много трудно успявам да получа от някого отговор на въпросите си (за мълчалив човек или за човек, който едва отговаря на въпроси). — Работа имал, но каква работа — не казва, мълчи! .. Гледам го, не е като други път. С ченгел вадя приказките му, нещо му е криво. П. Стъпов, ЖСН, 224. Вземам / взема (земам / зема) от приказка (приказки). Разг. Обикн. с отриц. или в ритор. въпрос. Вслушвам се в съветите на някого, съобразявам се с тях. Като не взеха ни от приказки, нито от заплашвания, Обрад започна да се отдалечава в леса без никакво оръжие, .., като че ли искаше да каже на своите чуйпетловци, че сега пък зверовете могат да направят същото и с него и да си отмъстят на селото. Ст. Загорчинов, ДП, 74. — Когато човек не иска да земе от приказка — думай му каквото щеш! П. Тодоров, Събр. пр II, 41. Големи приказки. Разг. Пренебр. 1. Обещания, за които е съмнително дали ще бъдат изпълнени. — Що за нахалство, наистина? Де е тук алхимията на любовта? Какви са тия големи приказки, с които ти, господин авторе, ни залъгваш и ни пращаш за зелен хайвер? Св. Минков, Избр. пр, 217. Тая мярка трябваше да се въведе отдавна, но изтърканата и овехтела система да подпомагаме земледелието .., и то с „големи приказки“, не ни даде възможност да схванем досега ефикасните мерки за напредъка на народа и страната ни. Бълг., 1902, бр. 523, 1. 2. Хвалби, самохвалства. Омръзна ми да слушам големите му приказки за богатството, което имал. Две приказки <на кръст> не мога да кажа (да вържа). Разг. 1. Не умея да говоря, да се изказвам добре. Дребното селско момче не можеше да върже две приказки на кръст. С, 1999, бр. 9, 12. Защо ли иска думата, като две приказки на кръст не може да каже. 2. Занемял съм от смущение или уплаха. Две приказки не можах да кажа, когато ме вдигна учителят, толкова се бях притеснил. Дето има една приказка. Разг. Както се казва (употребява се обикн. вметнато, когато се казва поговорка, пословица или фразеологизъм, характерен израз). Ето, замисля се той, спомня си как я купи тази нива и се усмихна. Късмет. Насила му я тикнаха в ръцете, дето има една приказка. Г. Караславов, С, 32. Не си ли чувала, дет има една приказка: че сяка работа за майстора си плаче. Т. Шишков, ГМ, 14. Докарвам / докарам приказката до (за) някого или нещо. Разг. Споменавам, заговорвам за някого или нещо, обикн. умишлено. Като си приказваха за едно, за друго, Младенчовица .. докара приказката и за снощната среща на Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 113. Той нито отдалеч досега не беше докарвал приказката до това нещо. Ив. Вазов, Съч. ХII, 85. Идвам си / дойда си на приказката. Разг.; Дохождам си на приказката. Остар. и диал. Продължавам прекъснат разговор, отново се връщам към това, което сме говорили. — Я каква жена и какво дете имаш — картинки! Ами за тях, леля, за тях! — упрекна ме с майчинска обич в очите леля Кичка и като ни окуражи с едно: „О-ох, млади сте, млади сте още, има време за всичко!“ — дойде си на приказката. Тарас, СГ, 140. Чакай да си додем на приказката. Не стигаше ти дето видя надписа на Малициното писмо, нъ ти помисли и да го откраднеш. Ил. Блъсков, РК, 20. Излиза ми / излезе ми приказка. Разг. Говори се лошо, злослови се за мене, опозорен съм от мълвата. Всяка [мома] се боеше да сподели с друга съкровените си възжелания от страх да не ѝ излезе приказка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 76. Изтървавам / изтърва някоя приказка. Разг.; Изтървавам / изтърва приказка. Диал. Неволно казвам нещо, което е трябвало да се крие, премълчи или което е неуместно. — Единият ако е дал, дал е; другият ако е зел, е зел. Аз какво съм виновен да се наказвам? .. Катъка разбира, че е изтървал приказка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 115. Без да се обади някому, извежда биволи и хванал пътя. Спогледаха се баба Добревица със снаха си: не му ли пригодиха нещо, или някой от тях изтърва приказка. П. Тодоров, И I, 99. Казвам / кажа две приказки някому. Разг. 1. Поговорвам малко някому за нещо. „Не се ли намери някой умен човек да им каже две приказки и да ги помири.“ Й. Йовков, ПГ, 62. 2. Ходатайствам за някого, нещо, препоръчвам някому някого, нещо. Кажи две приказки за мене на шефа си, може да ме назначи. Казвам / кажа (разменям / разменя) две приказки обикн. с някого. Разг. 1. Поговорвам малко, провеждам кратък разговор с някого. Кой ти пътува сега с влак — има да обикаля с него чак до икиндия, а с рейса е друго. Седнеш си и докато си кажеш две приказки със съседа по седалка, пристигаш. Кл. Цачев, В, 165. Добре махна с ръка към Влайко: — Я ти пак иди в дърварника, повърти се, насечи още дърва и трески, че ние имаме да си кажем две приказки. П. Стъпов, ЖСН, 49. — Уууу, какъв сте начумерен. — То е защото си отивам — каза Филип — с вас човек не може да размени две приказки. Ем. Манов, БГ, 137. 2. В отриц. изр. Нищо не казвам, нищо не говоря с някого. Днес с колежката не можахме две приказки да си кажем, толкова бяхме заети. Казвам си / кажа си приказката. Разг. Изразявам становището си по известен въпрос, произнасям се за нещо. — Но тебе нашите опълченци добре те знаят още от Освободителната война. Затова комитетът те подканя .. и ти да си кажеш приказката. В. Геновска, СГ, 295-296. Боляринът видя, че трябваше да отстъпи. — Добре тогава, какво искаш? Кажи по-скоро приказката си — рече той помирително. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 25-26. <Колкото (само)> да се намирам / намеря на приказка (приказки). Разг. За да не мълча, да кажа нещо. Заприказвахме за едно, за друго — да се намираме на приказка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 241. Ханко не беше от тия хора, които говорят разни работи, колкото да се намират на приказки. А. Гуляшки, ЗВ, 617. — Гледай го ти накъде го завъртя! .. Та кой казва, че трябва да скръстим ръце? Та и скръстили ли сме ръце, а? Или да се намираш само на приказки! Д. Ангелов, ЖС, 91-92. Купешки приказки. Разг. Ирон. 1. Превзети, надути думи, неподхождащи на лицето, което говори. — С една дума, какво искате? — Не искам нищо, уговарям се — отвърна студено Пиешу .. Баронесата не обичаше тези купешки приказки, които изглеждаха като поучения. Г. Куфов, К (превод), 374. 2. Непознати, обикн. чужди думи и термини в дадена област, които не са разбираеми, свойствени за езика на народа. Меря си приказките <на грам>; меря всяка <своя> приказка. Разг. Сдържан съм в думите си, говоря малко и внимателно обмислям това, което казвам. — Откак разбра силата на казаната дума, откак видя и почувствува опасността, която всяка изречена дума крие, ти вече не ще можеш да разправяш весели лакърдии. Ще говориш и ще си мериш приказките. Д. Мантов, ХК, 140. Божидар се намръщи. Не понасяше цинизмите, макар че голяма част от живота му бе минала сред мъже, които не си мереха приказките. Д. Петрунова, ГП [еа]. Минава ми / мине ми приказката. Разг. Вслушват се в мнението, в съветите ми, изпълнява се това, за което се застъпвам, имам влияние, авторитет. — А г-ца Войновска няма ли никаква заслуга? Тогава защо взе нея със себе си, а не отиде сам? Защото знаеше, че няма да ти мине приказката. Ст. Чилингиров, РК, 131. — Вие ли? Че кои сте вий? И сега да отидем при войводата, пак мойта приказка по ще мине! П. Тодоров, Събр. пр II, 426. Много приказки на пазара. Разг.; Много приказки на воденицата (панаир) <биват>. Диал. Неодобр. Употребява се като подкана да не се говорят излишни неща. Баща ми го [калфата] изгледа строго над очилата си. — Много приказки на воденицата... Ст. Чилингиров, ХНН, 50. Накъде отива приказката. Разг. Какво се подмята, за какво се намеква. — На бедния без работа трябва да му служиш, както се служи на господар. Тати разбра накъде отива приказката и ми подаде табакерата си да му я [на Баля] предам. Ст. Чилингиров, ХНН, 179. На приказка. 1. Разг. Казано или обещано (обикн. се отнася за нещо, което всъщност няма да се изпълни или да се осъществи). — Леко е на приказка да се запали болярска кула и цар да свалиш, а я почни, че да видиш! — отвърна друг ядосано. Ст. Чилингиров, ДП, 459. 2. Диал. Привидно. — Какво разправяше за себе си напред самичък. Ама ти само на приказка се правиш на зъл, нали? Само на приказка. П. Тодоров, Събр. пр II, 313. На сладки приказки. Разг. На приятен разговор. Най-обичаше той празничните дни през лятото, когато хората се разпъваха от работа по полето, а следобедите в кръчмите и кафенетата се събираха по десетина души на сладки приказки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 75. Отби се [Злати чорбаджи] тук-там, кръшна из тесни улички, докато стари познайници го задържаха на сладки приказки. К. Петканов, БД, 5. Не е за приказка. Разг. За изразяване на отрицателна оценка за нещо, което е много лошо, много грозно или е нередно и не заслужава да се обсъжда. — Каквото и да си говорим, тя не е за приказка. Срамна работа. В. Турийски, Д, 29. Дъщеря ѝ сега взема уроци по пиано, ама едни уроци, не е за приказка! Чудомир, Избр. пр, 183. Не минавам / мина приказката на някого. Диал. Винаги изпълнявам волята, желанието на някого, никога не му отказвам да изпълня това, което иска или заповядва. Обичат го всички, тачат го. Приказката му никой не минава, думата му на две не прави. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. Двамата стари люде се радваха, че Дона изеднаж беше станала свой човек в къщата им. Не се гордееше, не се гнусеше от нищо, не се кършеше приказката ни на единия, ни на другия. Д. Талев, И, 309. „Не моя неговата приказка на две да напрая, какото е рекъл, него ще сторя.“ Нар. прик., СбНУ III, 172. Не може <и (нито)> приказка да става / стане за нещо. Диал. Невъзможно е, изключено е (обикн. за реализирането, осъществяването на нещо). По негово време надали е бил даже преведен на български царствоващият тогава Юстинианов кодекс, а за особен от Симеона издаден сборник на български закони не може нито приказка да стане. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 234. Не правя (не направям / направя) приказката на две някому; не кърша приказката <на две> някому. Диал. Винаги изпълнявам волята, желанието на някого, никога не му отказвам да изпълня това, което иска или заповядва. Двамата стари люде се радваха, че Дона изеднаж беше станала свой човек в къщата им. Не се гордееше, не се гнусеше от нищо, не се кършеше приказката ни на единия, ни на другия. Д. Талев, И, 309. „Не моя неговата приказка на две да напрая, какото е рекъл, него ще сторя.“ Нар. прик., СбНУ III, 172. Не ще приказка (приказки). Диал. Безспорно, без съмнение, разбира се. Интелигентен човек е кметът на село Крива слива, инициатор човек — не ще приказки! .. Каквото намисли — прави го! Чудомир, Съч. II, 144. Наистина, то приказка не ще, / хатър се майчин лесно не прекърша. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 155. Общи приказки. Разг. Фрази, думи, лишени от истински смисъл, от дълбоко съдържание, с които се прикрива нежеланието да се говори ясно, точно, конкретно, по същество. Аз пийвах по малко от виното, позамислях се и отвръщах с общи приказки: — Досега не съм се изложил в никоя организация. Кр. Григоров, Р, 217. Остава <си> / остане <си> <само> на приказка (приказки). Разг. Употребява се за нещо, което няма да се приложи, няма да се осъществи. — Инак нека си пеят за труда, нека да го възхваляват — нямам нищо против това. Само всичко да си остане на приказка, а който си работи, да си работи, а който не си работи, пак да не си работи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 421. Докато всички тези проблеми не бъдат разрешени, идеята България да привлича туристи и да печели от богатото си историческо наследство ще си остане само на приказки. Кап., 2004, бр. 44 [еа]. Всичките му обещания си останаха само на приказка. Отварям / отворя приказка обикн. за някого или нещо. Разг. 1. Повеждам разговор, заговарям за някого или за нещо. Въкрил попита, колкото да отвори приказка, как върви работата в книжарницата. Г. Караславов, ОХ IV, 442. Кирил мислеше, че Тодор вече знае за премръзналите овце, и докато го чакаше да отвори приказка за случката, започна безцелно да дялка една треска с големия си касапски нож. Ст. Марков, ДБ, 26. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или за нещо. Стойко си идеше на гости всяка вечер, стоеше до някое време, приказваше за какви не работи, само за годеж и сватба приказка не отваряше. Г. Караславов, С, 83. Вчера минаха през нашето село дюлгеря, .., посприказахме се, от дума на дума, отвори се приказка за владици. Ил. Блъсков, ДБ, 97. Помни (помнете) ми приказката. Разг. За подчертаване, че нещо, което съм казал, ще стане, ще се изпълни. — Ама помнете ми приказката. Дядо Милко, и ти я помни. Само тука темел черква няма да хване. П. Тодоров, Събр. пр II, 22. — Още малко и всичките еснафи наедно щяха да освободят българския народ от агарянското иго. .. Хубаво ми помнете приказката. Ст. Чилингиров, ХНН, 158. Посоли си приказката, да не се усмърди. Диал. Казва се на някого, който говори без доказателства. Посрещам / посрещна приказка на някого. Диал. Отвръщам, отговарям остро на някого. — Едвам ви придобря веднъж — виж, мама казала, ти си ѝ посрещнала приказка. П. Тодоров, Събр. пр II, 152-153. Правя приказка за някого или нещо. Диал. Обикн. с отриц. Споменавам, казвам нещо за някого или за нещо. „Значи ще трябва и аз да обърна дебелия край“ .. — Какво, какво? — Нищо... — За никакви краища няма да правиш приказка... Така да знаеш. Ст. Чилингиров, ХНН, 220. Празни приказки. Разг. Нещо казано, което не отговаря на действителността или от което няма да последват дела, резултати. Кондарев го изслуша с иронична усмивка. Той не го прекъсна нито веднъж и Сотиров остана с впечатление, че не вярва на думите му и изобщо смята всичко за празни приказки. Ем. Станев, ИК I и II, 509. Биха отишли [общинарите] при каймакамина да се застъпят за селяните. .. Ще ги посрещне каймакаминът и ще ги изпрати с празни приказки и обещания. Д. Талев, ПК, 479. Знаеше я като мълчалива и строга мома, която .. бе дала да се разбере, че към нея не можеш се приближи току-тъй с празни приказки или сантиментални намеци. Ем. Манов, ДСР, 62. Преглъщам / преглътна приказка<та си>. Разг. 1. Въздържам се да изрека нещо, премълчавам нещо, което съм намислил да кажа. 2. Говоря, казвам нещо трудно, бавно поради страх или предпазливост или замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо. — Ще върви ли някой с тебе? .. — Тц! — дигна глава Стоян — другите всички са в пехотата... — За по две години... — добави дядо Милан и преглътна наполовин приказка. П. Тодоров, И I, 54-55. Приказката <ми> е за някого или нещо. Разг. Става въпрос, говоря за някого или нещо. — Искаш да го вкараш в затвора? .. — Кой това? — стресна се Адил Мурад .. — За големия син на съседа Иван ли ви е приказката? Ст. Дичев, ЗС I, 269. — Хубава работа! Уж за комика ми беше приказката, па аз накъде я задълбах. Ал. Константинов, Съч., 133. Телескопът пак бил насочен към звездата, за която е приказката, и ето! Тя са поместила от предишното си място по същото направление и със същата скорост. Д. Витанов, НС (превод), 128. Приказката ми на две не става / стане. Разг. 1. Изпълнява се това, което заповядвам, казвам, не ми се отказва това, което искам, желая. — Поръча жената... Нали знаеш, женската приказка на две не става... Ст. Чилингиров, ХНН, 33. 2. Не се отричам, отказвам от това, което съм казал или обещал. Щом съм поел обещание, ще го изпълня, нали знаеш, приказката ми на две не става. Приказки от „Хиляда и една (1001) нощ“. Разг. Неверни, невъзможни неща, измислици, небивалици (от сборника с приказки „Хиляда и една нощ“, паметник на арабската литература, създаден от арабски разказвачи въз основа на фолклора на Индия и Иран). — Ха, ха! „Гората се обади!“ Това са приказки от „Хиляда и една нощ“ — отново се разсмя Дянко. П. Проданов, С, 123. Другият лагер, т. е. лагера на „старите“, е бил винаги съставен от търговци спекуланти, .. за които страданията на народа .. са приказки от хиляда и една нощ. НБ, 1877, бр. 65, 253. Разбираме си <от> приказката (приказките). Разг. Допадаме си и се разбираме, тъй като имаме еднакви мисли, схващания, интереси. Баща му, Кочо, се оплакваше на жена си: — Сѐ при Лазара. Не стъпва в нашия дюкян. .. — Ами що... Те с Лазара са учени. Разбират си приказката. Д. Талев, ПК, 772. Нашият доктор се влюби в него [германеца] и си разбираха от приказката. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Често той дохождаше в градеца и се разговаряше с двамата поменати добри българи; те си разбираха от приказките. СбНУ ХVIII, 569. <Само> приказки приказвам; големи (празни) приказки приказвам. Разг. Говоря, казвам неща, които не отговарят на действителността или от които няма да последват дела, резултати. — Какво би направила? — Какво ли? Бих отишла, там бих отишла при него, бих го намерила. .. — Приказки приказваш, Найдо! Тъй се ходи чак в Александрия. А. Каменова, ХГ, 52. — Бай Илия е малко глупавичък. Дълги години бе свръхсрочен и доста е близал държавните паници. .. — Големи приказки приказваш, Димо! — обади се Илиев роднина. К. Петканов, МЗК, 281. — Друго няма с какво да се занимаваш, ами приказваш празни приказки! Н. Вапцаров, Съч. [еа]. С две приказки. Разг. Накратко, без подробности. Същността му [на закона] с две приказки е такава — че всяко едно множество се разпределя по стойностите на даден качествен признак в определени и постоянни количествени пропорции. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа]. Не разбирах упорството ѝ да се върне при Еагър, но тя ми го обясни само с две приказки. Чакам дете, Мин. Нашето дете. Ил. Джерекаров, М [еа]. Срещам си / срещна си приказката с някого. Диал. Постигам разбирателство с някого, лесно общувам, споделям с него. Тук-там ще се намери някой, и то ще се случи банков чиновник или писар — няма как приказката си да срещнеш. Оня ден набарах един запасен подполковник. Аз му говоря, че тая година на лозарите ще дойде малко нанагорно да пръскат лозята всеки ден .., а той ми разправя за лазара [лазера] .. Лазара — кай — ще замести артилерията. Н. Хайтов, ДР, 62. — Викат, кръстник ми бил Добри. И никакъв да ти е. Иди му на тезгяха, изведнъж ще си срещнете приказката. П. Тодоров, Събр. пр II, 371. Ставам / стана (съм) приказка в устата на хората (в хорските уста). Диал. Говори се лошо, злослови се за мен, одумват ме. — Ти не правиш добре, дето срамиш Дочка. Време е вече да се ожените, стига сте ставали приказка в хорските уста! К. Петканов, МЗК, 245. Става / стане приказка за някого или нещо. Диал. Споменава се в разговор за някого или нещо, обикн. между другото. Съседът ни дядо Христо, като отивал по работа в съседното село, отбил се по кръчмите и от дума на дума станало приказка и за нашия вол. Кр. Григоров, ОНУ, 104. Когато, след една минута, той се завърна, завари, че приказка ставаше за Заманова. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 49. Хабя си приказките. Разг. Напразно говоря някому нещо, напразно му искам нещо или го съветвам, защото няма да бъда послушан. — Не си хаби приказките, Кондо, — рече Кондовица. — Панайотка не дава счупена пара за Костадиновия син. Д. Немиров, Б, 68. М а й с т о р Б р а й н о (замислено): — Сега — чакай малко! Да се видим. Г е р г и: — Какво ще си хабим приказките! То се видяло вече. П. Тодоров, Събр. пр II, 1957 [еа]. Хвърлям / хвърля приказки на вятъра; хвърлям си / хвърля си приказките на вятъра. Разг. 1. Безуспешно, без полза, без резултат говоря, съветвам някого за нещо или напразно искам от някого нещо. Да говориш за Омер бе все едно да хвърляш приказки на вятъра — Алемдар Ибрахим си знаеше, че син му ще се изсмее. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 157. 2. Обикн. с отриц. Говоря нещо, което не отговаря на действителността или от което няма да последват дела, резултати. Може да му се довериш напълно, той не си хвърля приказките на вятъра. Хорски приказки. Разг. Клюки, злословия, одумки. — Колко души си убил досега, Дели Асане? .. — До трепане не съм стигал, Даскале, хорски приказки са това. Г. Стоев, ЦЗ, 11. Панайотка се гневеше: — Защо вярваш хорски приказки? Как ще вземе тати да убие чича? Ти с ума си ли си? Д. Немиров, Б, 197-198.