ПРИКАЗЛЍВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Приказлив човек. Старецът се оказа приказливец; на два пъти той се кани да тръгва за караулката си, ала думата дума отваряше и не можеше да се откъсне от събеседника си. Б. Обретенов, С, 58. Зеленко бе опитал много занаяти в живота и обичаше да се хвали .. Такива приказливци всичко знаят, от всичко разбират и за всичко първи се произнасят. Ив. Хаджимарчев, ОК, 399. По ония години екологията не беше още открита като поприще на приказливци и нямаше кой да попита с какво е толкова вредна гаргата. ЛФор., 2000, бр. 6, 3.