ПРИКАЗЛЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от приказлив. Тя е приятна жена, общителна, приказливичка. ПРИКАЗЛЍВКА ж. Разг. Приказлива жена, приказливо момиче. Обичах да я слушам тази приказливка. Тя все измисляше нещо особено. К. Калчев, ПИЖ, 11.