ПРИКАЗЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на приказлив. Дали зарад нейната приказливост и за грижливото ѝ внимание, или пък зарад разумността и голямата ѝ опитност, всички жени от махалата, та и от по-далеч, много зачитат мама и много я търсят. Т. Влайков, Пр I, 61. Найден разбра, че на този [старчето] са му казали да си трае, ама той от приказливост ли, от добро сърце ли, издаде го. В. Жеков, ТП, 122. "От баща ми Роберто Роселини съм наследила приказливостта и спонтанността, присъщи на италианците.“ П, 1991, бр. 9, 4.