ПРЍКАЗНО. Нареч. от приказен (в З знач.); много, необикновено, изключително. Полуосветени от извитите езици на буйния огън, веселите и възбудени лица на момите изглеждат приказно хубави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10. Младенов бързаше към дома си, радостен, че се е запознал с тоя приказно богат старец. Х. Русев, ПЗ, 60. Отблизо [небостъргачите] съвсем не изглеждаха така приказно красиви и изпълнени с примамваща тайнственост. Ал. Бабек, МЕ, 92.