ПРИКА̀НВАМ, -аш, несв.; прика̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или с друго същ. с предл. к ъ м, н а. Отправям покана или настойчиво искане към някого да извърши, да предприеме нещо; подканвам, призовавам. Чомбазов се изправи пак и отново прикани всички да млъкнат. Г. Караславов, ОХ II, 538. Раздаваше на вдовиците и сираците подарени от военните стари войнишки дрехи и ги приканваше да станат членове на новооснованото дружество на инвалидите. Ил. Волен, НС, 66. С неизразима наслада ние говорехме за онова, което бяхме загубили .. Разговорите преминаваха в шепот, докато някой стар затворник не приканеше към тишина. Ем. Манов, ПЯ, 102. — Без лични обиди, Милев. .. — Какво съм седнал да ви приканвам към приличие, когато за вас няма нищо свято! А. Наковски, БС, 185. Също приканваме и други насякъде наши сънародници, които досега не са приемале вестника ни, да благоизволят и са подпишат барем за второто шестмесечие. НБ, 1876, бр. 49, 191. Приканвам на борба.
2. Каня, поканвам някого да пие нещо, да вземе от някакво ястие, да се почерпи с нещо; подканвам. Едничка тя не забрави да прикани Димовица да похапне. М. Кюркчиев, ВВ, 78. Той сядаше начело на трапезата .. Сериозен както винаги, често се сопваше на най-старата вуйна, която обичаше да приканва гостите повече и току одумваше гозбите. БР, 1931, кн. 4-5, 123. Млади булки, техни снахи и дъщери, ги приканват; не са чува друго освен: „Яжте и пийте и Бог да прости речете“. Ил. Блъсков, ЗК, 76.
3. Прен. За природа, кът, място и др. — зова, привличам, мамя някъде, за нещо; каня. На срещната страна стара смокина — разлистила лапести листа, весело приканва под пъстрата си сянка. Д. Немиров, Б, 29. Тез устремни вълни ту глухо се провират / в гъстаци, ту във бяс прехвърлят стръмнини, / ту се запират в час в разлати падини, / където брегове разгръщат китни скути / и на почивка ги приканват. П. П. Славейков, Мис., 1902, кн. 7, 15.
4. Диал. Каня, поканвам, повиквам; приканям. — И си гост у него? — Прикани ме човекът и аз приех. Ив. Вазов, Съч. ХII, 124. Хрипливият му [на царя] глас едва залюля пламъка на свещта пред него. — Свети отци, мои люде, благодаря на Бога, че ми дари радостта и тази година да ви приканя на пир и веселие. М. Смилова, ДСВ, 53. На другата година, кога дойде Ивановден, едина побратим се приготвя добре и приканва побратимът си с всичките му домашни на госте. Н, 1883, кн. 2, 180. Те му [на Доню] на ноги станаха / и го в кюшето приканиха. Нар. пес., СбНУ VII, 87. приканвам се, приканя се I. Страд. от приканвам. По улиците на града всяка сутрин се намираха хвърчащи листове, с които се приканваше населението да укрива дезертьорите от армията, да стачкува и саботира. П. Славински, ПЩ, 45. Тук [в позивите] и населението, и войската можеха да прочетат пламенни обръщения към войниците, които се приканваха да не се подчиняват на своите началници. К. Ламбрев, СП, 284. II. Взаим. от приканвам в 1 и З знач. Роднините се съветват, .., приканват се и си ходят на госте като на годеж, на сватба. Н, 1883, кн. 2, 181.