ПРИКА̀НВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от приканвам и от приканвам се. „Година и половина вече стана, откакто Българското книжовно дружество моли и напразно очаква надлежната помощ от Одеса за себе си. На всичките негови умоления и приканвания то не е получило досега никакъв отговор.“ М. Арнаудов, БКД, 141. Одисей, по приканването на присъствующите, зел тежък камък и го хвърлил с таквази сила, щото камъкът паднал много далеч от поставения белег. Н. Михайловски, РВИ (превод), 63.