ПРИКА̀ПВАМ, -аш, несв.; прика̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За вода, дъжд и под. — започвам да капя изведнъж, внезапно и за кратко. Прикапа тих, летен дъждец, ороси земята и тя замириса на хубаво. Ем. Станев, А, 39.
2. Само безл. прикапва, прикапе. Започва да вали, да капе дъжд изведнъж, внезапно. — Като че прикапа — / рече Еленица. / — Това е росица. Елин Пелин, Съч. VI, 1977 [еа].
◊ Да ти прикапе на сърцето. Диал. Често ирон. За изразяване на приятно чувство от нещо хубаво. Любопитно е да гледаш негрите вечерно време на разходка, .. а особено дамите: облечени повечето с бели .. костюми, .., а черните им муцунки изпъкнали напред, като на облечени маймунки, .. — да ти прикапе на сърцето от хубост! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58.