ПРИКЛА̀ЖДАМ, -аш, несв.; приклада̀, -ѐш, мин. св. прикла̀дох, прич. мин. св. деят. прикла̀л, св., прех. Диал. 1. Слагам допълнително дърва на огън; добавям, прибавям, притурям. Огънят за варене пшеницата наклажда стара жена ..; други дърва не приклаждат на огъня. СбНУКШ ч. III, 145.

2. Разш. Слагам нещо към друго нещо, за да го допълня; добавям, прибавям, притурям. А кога ке отидат у невестата, свеска му ще прикладе още една киска босильок. СбНУКШ ч. III, 272. приклаждам се, приклада се страд. В предговора на сборника си К. Миладинов казва, че богатството от песните е неизчерпимо и се надява, че до тях песни ще се „прикладат“ и други. К. Шапкарев, МЖБМ, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)