ПРИКЛЀЩВАМ, -аш, несв.; приклѐщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Притискам, стягам нещо или някого като с клещи; заклещвам. Пресече се дъхът на Димо. Но той си даде воля .. — напъна се и го стисна така, така го приклещи и с крака, че костите на противника му запукаха. Г. Манов, КД, 100. — Пий! — рече той шепнешком .. — Не искам! — изви се Динко .. — Пий! — Голям Борован приклещи главата му с дясната си ръка и го обви с дългите си крака. Д. Ангелов, ЖС, 632. Неговите [на ханджията] яки пръсти мe приклещват. Д. Жотев, ПМИ, 121. Децата положили големи усилия, ала не могли да издърпат брадата — тя била много здраво приклещена. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 37. приклещвам се, приклещя се страд.
ПРИКЛЀЩВАМ СЕ несв.; приклѐщя се св., непрех. Попадам в нещо тясно или между някакви неща, които ме притискат и не мога да се измъкна; заклещвам се. И вулк [вълкът] със сичката си улавщина, вленал отново в капана и пак са приклещил. Нар. прик., СбНУ LVI, 25.