ПРИКЛЯ̀КАМ, -аш, несв.; приклѐкна, -еш, мин. св. приклѐкнах, св., непрех. Прикляквам. Гайдата засвирила игриво и пъргаво. Момите също повишили глас .. Момците се въртят, приклякат, провикват се. П. Росен, ВПШ, 163. — Садист! Какво направи ръката на детето? Счупи я! .. — развиква се мамчето. — Ти ѝ навехна ръката, не виждаш ли! — отвръща ѝ таткото. — Болии! — прикляка от болка Даниела. Тарас, СГ, 41. Г о р а н (Слага чувала, из който се подават едри дини). К о с ю .. (Изважда нож из пояса и прикляка до чувала). Ц. Церковски, ТЗ, 172. Той [ездачът] eдва се свлече по стръмния бряг, наречен Мъчи душа. Конят се наклоняваше назад, почти приклякаше със задницата си и стъпваше бавно между камъните, за да не се прекатури. Ст. Даскалов, СЛ, 198. Старата вървеше опипом, спираше се от време на време, приклякаше, заравяше ръце в мократа трева и пак продължаваше да върви. Ал. Томов, П, 37.