ПРИКЛЯ̀КВАМ, -аш, несв.; приклѐкна, -еш, мин. св. приклѐкнах, св., непрех. 1. Обикн. с предл. д о, п р и. Клякам до, при някого или до нещо. Сега тя [милосърдната сестра] приклякваше при всеки ранен, внимателно повдигаше главата му и даваше да се напие. Д. Рачев, СС, 204. Домъква [бай Ганьо] дисагите си, прикляква над тях, гърбом към стопаните и донася на трапезата две чушки. Ал. Константинов, БГ, 45-46. От кметството излиза стражар по риза, прикляква до стъпалата и почва дълго и старателно да чисти чизми. К. Константинов, СЧЗ, 14. Илка приклекна до скрина и по навик започна да се рови из него. К. Калчев, ЖП, 6. — Тук ли сте, господин Глаушев? — Да — приподигна се Борис. Юнкерът приклекна до него и заговори още по-тихо. Д. Талев, ГЧ, 461. Свиленка и Атанаска приклекнаха до купчината жито. Започнаха да гребат с тенекии и да пълнят чувалите. Кр. Григоров, И, 56.
2. Клякам леко, не съвсем до края, или за кратко време; подкляквам. Танцува Руфия, забравила всички наоколо .. Фотографите .. приклякват около сцената и снимат, снимат. Л. Галина, Л, 38. Започна масова борба, като всеки се бореше срещу всеки. .. Славчо изведнъж встъпи в ролята на рефер и като приклякваше, от време на време викаше ту на единия, ту на другия: — Дръж се, баджанак! М. Гръбчева, ВИН, 216. Хайдутите подхвърлиха калпаци нагоре .. и залюляха кръшно хоро под свирнята на гайдата. Деян приклякваше радостен и поглеждаше войводата. М. Марчевски, П, 33. Пръснати по краищата на поляната, полицаите бяха приклекнали с готови за стрелба пушки, без някой да излиза напред. Д. Ангелов, ЖС, 161. Горещината ставаше непоносима. .. Симоне Алварц вече се клатушкаше едва-едва. На няколко пъти залита и прикляква. Гр. Угаров, ПСЗ, 98. Глезлива беше Лиза. Когато се запознаваше, хващаше с два пръста полата си и леко приклякваше. В. Ченков, СНД, 76. Състезателите се нареждат шахматно в няколко редици с лице към треньора, леко приклекнали, поставили ръцете си на корема. Б. Такев и др., Б, 8.
3. За четирикрако животно — подвивам задните си крака и се снишавам или сядам на задницата си. Кончето приклякваше на задните си крака, .., виреше муцуна и ужасено размахваше глава. А. Гуляшки, Л, 18. Отпочиналият кон бързо изкачи каменливия баир .. и като приклякваше, се спусна към реката. Д. Кисьов, Щ, 187. Но кучето се спусна насреща ѝ и преди тя да извика от страх, то приклекна между нея и стадото. Ст. Марков, ДБ, 161. Когато мечката свърши хорото и уморено приклекна на земята, между царските хора се разнесе смях. Ст. Загорчинов, ДП, 124. Чу се шум на давещи се животни. Калю се затича нататък .. Но когато стигна на мястото, намери само изтърбушената овца. На две крачки от нея беше приклекнал вълкът и лижеше разкъсаното си рамо. Г. Райчев, В, 16.