ПРИКОВА̀ВАМ, -аш, несв.; прикова̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Прикрепвам здраво, неподвижно нещо, някого към някакво място или предмет, като го забивам с гвоздеи; заковавам2. Още през зимата сковах една дъсчена гнездилка .. и я приковах на високото бадемово дърво сред двора. П. Славински, МСК, 83. Плакатът със заглавието на филма се откачил. .. Възложих на чернокосия техник с надвиснали вежди да го прикове здраво. Ст. Христозова, ДТСВ, 117. Над коностаса от едина му край до другия е прикован венец от сухи цветя. Т. Влайков, Съч. II, 207. Той [Зевс] заповядал да приковат Прометей на една скала далеч в Кавказ. Ист. V кл, 1965, 55.
2. Прен. Заставям някого да стои временно на едно място, там където е, като спирам движението му напред; задържам. Прикриха се в падинката, .., поставиха картечницата, а зад тях в далечината тежко оръдие забуха върху срещния бряг и прикова немците зад езерото. З. Сребров, Избр. разк., 118. Тук-таме някоя рота се повдигаше в атака, но огънят бързо я приковаваше към земята. П. Вежинов, ЗЧР, 222. През деня — започна той — две техни дружини били спрени и приковани към земята. Й. Йовков, Разк. III, 128. Перун изпрухтя и посегна да го ухапе за рамото. Киро с ожесточение го ритна по корема и го прикова на място. И. Петров, МВ, 122. — Не-не! — отново скочи Спасов като ужилен .. Методиев го хвана за раменете и го прикова към канапето. М. Марчевски, П, 158. Битката почна. .. Затворите тракаха все по-бързо, пръстите все по-често натискаха спусъците. Приковаваха врага. М. Яворски, ПОББ, 35.
3. Прен. За болест и под. — принуждавам някого да лежи на легло, защото е болен и не може или не бива да се движи. Болестта не само, че не го оставяше, а все повече го [дядо Антип] приковаваше към леглото. И. Волен, БХ, 78. Гаврил Стоянов се беше простудил при едно пътуване из околията и ревматизмът, .., го прикова на легло. Ем. Манов, ДСР, 438. С наранения си крак не можех да мръдна от хижата. .. Докато бях прикован в стаята, то [момчето] ми носеше вечерята. Н. Хайтов, ПГ, 80. Раната на Огнянова заздравяваше полека и приковаваше на едно място тая жива и нетърпелива натура. Ив. Вазов, Съч. XXII, 163. Едва влязла в горницата си, тя [княгиня София] припадна, стискайки в лявата си ръка малка сребърна иконка на отрока Исус .. Още същата нощ тежка огница я прикова на място. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5.
4. Прен. За чувство, преживяване — въздействам силно на някого, като правя да остане неподвижен, вцепенен; заковавам2. Дядо Кънчо видя, как той — балканджията Тодоран — се прекатури, пронизан от куршума на пушката му. .. Мисълта, че стори убийство го прикова на мястото. Ц. Церковски, Разк., 15. Колкото повече мислеше върху силата на буржоазията, толкова повече Кабака се отчайваше. Първият страх го прикова в къщи. той не ходеше на събрания. Г. Караславов, Избр. съч. I, 179. На Герган му беше съвестно, задето ги подслушва, но от друга страна интересът към разговора го приковаваше за стъблото на ореха. К. Калчев, ЖП, 167. Иван Веселинов се замисли, въпросът го прикова, отговорът го изпоти. Д. Шумналиев, ПЛ, 13. Мъчително любопитство я [княгинята] приковаваше на едно място, докато пожарът на небето угасна, облаците се стопиха в златиста лава. Ст. Загорчинов, ЛСС, 75. Дребен плавуляк бързо летеше пред очите на Румяна .. Тя гледаше тая кипеща пяна, гледаше бързомятащите се вълни и някакъв тайнствен страх сви сърцето ѝ и я прикова всред водата. Ц. Церковски, Разк., 33.
5. Прен. В съчет. с о ч и, п о г л е д. Гледам някого или нещо много настойчиво и продължително; втренчвам, вторачвам. Той .., вдигна глава, прикова студените си зелени очи о приятеля ми и попита усмихнат. Г. Райчев, Избр. съч. II, 11. Тъкмо на мостчето над воденичната вада, .., ние се срещнахме. Аз приковах очите си в нея с увереност, че няма да издържи. Н. Попфилипов, РЛ, 69. Скоро тя приковаваше погледа си върху някой пригладен господин или някое младо офицерче и започваше вече да си оправя шапката и деколтето. Д. Калфов, Избр. разк., 363. Герган слушаше любопитно, приковал погледа си в ръцете на гимназиста. К. Калчев, ЖП, 284. Никой от отроците не възви глава, никой не го забеляза. Всички бяха приковали взор в брат Светломир, който вдигна ръка за благослов. М. Смилова, ДСВ, 82.
6. Прен. Обикн. в съчет. с в н и м а н и е, п о г л е д. Силно привличам някого, изцяло завладявам вниманието му. Излизаше на катедрата и аудиторията притихваше. Умееше да приковава вниманието на слушателите. А. Гуляшки, МТС, 20. В този дом се беше появил един нов човек. И този малък човек властно и неуморимо приковаваше вниманието на всички съм себе си. К. Калчев, СТ, 44. Планината издигаше мощната си снага, а нейната величествена красота приковаваше погледа и будеше най-радостни чувства. М. Марчевски, ТС, 22. Още с първите думи от монолога на Салиери из „Моцарт и Салиери“ артистът покори залата, прикова погледите върху себе си и завладя сърцата на всички. НК, 1958, бр. 5, 6. Само в столицата се диша човешки. А от снощи чувствувам, че тя ме приковава с магическа сила. Ив. Вазов, Съч. XIX, 9. Думите изричат някоя заповед, каквото: „Мълчете! Внимайте!“ .. Тие думи в много случаи доста са да въдворят ред и да приковат вниманието. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 3, 283. приковавам се, прикова се страд. Обикновено укрепяват стените им [на кладенците] с дъски .., а въз дъските се приковават напречни дървета на разстояние един метър едно от друго. Ив. Вазов, Съч. X, 131.
ПРИКОВА̀ВАМ СЕ несв.; прикова̀ се св., непрех. Заставам, спирам някъде и стоя неподвижно. — Само три крачки! Така. Едно, две, три — стой! И Сакар [кучето] се приковаваше на място. Д. Калфов, Избр. разк., 286. На пруста се показа майката, изненадано се прикова до стената и скръсти ръце. Х. Русев, ПС, 190. — Вие ще извършите убийство! — възкликна младежът, който се прикова на мястото си от заявленията на колоса. БД, 1909, бр. 5, 2. Никола Попов и Бърловски приковали се бяха о прозорците и настръхнали пред ужаса, немееха. А. Страшимиров, Съч. I, 198.
◊ Приковавам / прикова на (към, о) позорния стълб някого. Книж. Публично заклеймявам някого като престъпник или под. И ето че дойде денят, в който общественото възмущение доби възможност за организирана изява — събрание, на което нарушителят на спокойствието да бъде прикован на позорния стълб. Я. Антов, ЕМ, 27. И в общото застрастяване ний не долавяхме конкретните ужаси в общежитието си и не .. ги приковавахме на позорния стълб. Бълг., 1902, бр. 448, 2.