ПРИКО̀ЛВАМ, -аш, несв.; прико̀ля, -иш, мин. св. прикла̀х и прико̀лих, св., прех. Диал. Заколвам. Бог бил навсякъде, дано е тъй. Ама аз зная, че хаирсъзите са навсякъде. Където ни е драснато, там ще ни приколят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189. Мерех кокошката всред гърба, но куршума сполучи, та я прикла и главата на кокошката падна. М. Кънчев, В, 325. приколвам се, приколя се страд.