ПРИКОМАНДИРО̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Командировам някого да служи към друго учреждение или при високопоставено лице за определен срок. Противоп. откомандировам. Бях прикомандирован във Военното училище, получавах 500 лева месечно и все отгоре тях правех и дългове. А. Страшимиров, Съч. I, 70. Архимандрит Софроний, прикомандирован при главната квартира, разказва какви тежки думи е слушал там от русите за местните селяни. Ив. Вазов, Съч. XVII, 157-158. прикомандировам се страд.
ПРИКОМАНДИРО̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Ирон. Присъединявам се към някого или към нещо, обикн. без да съм поканен. Представлението се бе свършило и артистите вечеряха. .. Към тях се бяха прикомандировали двама поручици, които също вечеряха и поръчваха питиета и цигари. К. Константинов, Избр. разк., 89. Тя [хрътката] нямаше стопан тука: тя го остави в Радоил и се беше прикомандировала сама към кервана. Ив. Вазов, Съч. XV, 126. У нас има достатъчно наивници, които мислят, че ратуват за идеала на нашето време, като се прикомандироват към воинството на Карл Маркса. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 178.