ПРИКРЀПЯМ, -яш, несв.; прикрепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прикрепвам, прикрепявам; закрепвам. Най-много обичах да бъда апашът заради дегизирането. Първо на лицето си изписвах мустаци и брада .. После прикрепях на носа маска — едно картонче с две дупки за гледане. П. Славински, МСК, 48. Жената прикрепяше в ръцете си лекия тайнствен предмет, а мъжът държеше дамаджанката и кошницата. Св. Минков, РТК, 52. Славка .. се държеше леко за ръката на мъжа си .. Мъжът ѝ .. вървеше разкрачено и важно, прикрепяше я с нежност. Елин Пелин, Съч. I, 148. След малко от дирекцията двама разсилни изведоха стареца, като го прикрепяха от две страни, да не падне. Г. Райчев, В, 35. прикрепям се, прикрепя се страд. Към застрахователния и пенсионния надзор не би трябвало да се прикрепя и Държавната комисия по ценни книжа. Кеш, 2003, бр. 4 [еа].
ПРИКРЀПЯМ СЕ несв.; прикрепя̀ се св., непрех. Прикрепвам се, прикрепявам се. Тялото на ламинарията е разчленено. Тя има кореновидни израстъци, наречени ризоиди. С тях тя здраво се прикрепя към дъното. Бтн V и VI кл (превод), 166. Филипов е човек, който винаги се прикрепя към по-силния. Кап., 2004, бр. 48 [еа].