ПРИКРИВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прикривя като прил. Който е леко изкривен; закривен. Едни точеха големи ножове, прави или прикривени, други търкаха с парцали пушки и пищови. Ив. Вазов, Съч. VII, 136. Соколът подхвана месото с прикривения си клюн, клъвна няколко пъти и пак го пусна недоядено на пътя. Ст. Загорчинов, ДП, 300. Върху фона на пламъците от завода се очертаваше дългата бетонна ограда с издигнати над нея прикривени релси, оплетени с бодлив тел. П. Славински, ПЩ, 21. На телесен стан е бил, казват, висок .., дълголик, нос прикривен. П. Кисимов, ОА I (превод), 171.