ПРИКРЍТО нареч. Скрито, тайно. Противоп. явно, открито, нескривано. — Кажи я тая шега бе! — смееха се прикрито някои, които знаеха вече и тайно разпространяваха съчинената от Луко шега. Ст. Даскалов, ЕС, 67. На първо време прикрито, а изнапокон, и явно, Младен поведе борба не само срещу кмета, но и срещу всесилния негов господар. Т. Влайков, Съч. III, 85. Сещах, че прикрито от самата мене в душата ми се води тежка борба. Г. Райчев, Избр. съч. I, 199.