ПРИКУ̀КВАМ, -аш, несв.; прику̀кам, -аш, св., непрех. За кукувица — кукам от време на време или изведнъж и неочаквано изкуквам. Прикукала кукувица / над манастир, над ябълка. Нар. пес., СбАИ, кн. 1, 32. Бог да бие сива кукувица, / що прикука три дни пред Благовец! / Та излъга младите момчиня. Нар. пес., П. Михайлов, БНРМ [еа].