ПРИКЪ̀ТКВАМ, -аш, несв.; прикъ̀ткам, -аш, св., прех. Разг. 1. За квачка и под. — повиквам с характерни звуци и събирам под крилата си малките пиленца; къткам. Когато има някаква опасност, квачката прикътква пиленцата. ● Обр. Широкото лятно небе грее от звезди, .., а тънка бяла мъгла е прикъткала за сън под крилата си умореното село. И. Волен, БХ, 88.
2. Примамвам кокошки, пилета и под., като викам кът-кът, обикн. за да ги нахраня; къткам. Още щом пукнеше пролетта, баба Наца защъпукваше из двора. — Църрр... пили, пили, пили .. — прикъткваше заран кокошия свят и му сейваше из полата си шепа зрънца. Ст. Даскалов, СД, 195.
3. Прен. Привличам някого към себе си чрез ласки, внимание и под., за да го успокоя, утеша или предразположа за нещо; прикътвам, приласкавам. Ако някой глупав човек / има много злато, / то са мъча да го вмъкна във нашето блато, — / примамям го, прикътквам го, хвала го в лицето. Л. Каравелов, Съч. I, 80. прикътквам се, прикъткам се страд. Игнат Витанов искаше .. по-скоро да се овършее житото на новите кооператори и да се прикъткат към кооперативното стопанство. Кр. Григоров, И, 60.