ПРИЛАГА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. В съчет.: Прилагателно име. Грам. Дума, назоваваща признак, качество или свойство на предмет, която се изменя по род и число, може да се членува, а в изречението изпълнява функция на съгласувано определение, напр. н о в, ш и р о к, з е л е н, д о б ъ р, с т ъ к л е н, б ъ л г а р с к и и др. Всяко прилагателно име притежава форми за мъжки, женски и среден род в единствено число. Δ Родът на прилагателното име се обуславя от рода на съществителното, с което се свързва по смисъл. Δ „Висок“ е прилагателно име за размер. Δ Прилагателните имена не се употребяват самостоятелно в речта, а в съчетание със съществителни имена. // Събир. Граматически клас, част на речта, която включва в състава си всички такива думи. Имената на каквината на предметите ся наричат прилагателни имена, защото ся прилагат при имената на предметите. Д. Манчев, БЕ І, 9-10.
2. Грам. Който се отнася до прилагателно име; адективен. Прилагателни и глаголи получават обикновено български наставки -ен, -ам (прибавени към чуждата прилагателна или глаголна основа), например .. театрален, .. организирам. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. „Предлогът е .. използуван да свързва съществително или местоимение в прилагателен или адвербиален смисъл с някоя друга дума.“ Р. Паунова, ГБД (превод) [еа]. Доста честа употреба на архаична определена прилагателна форма за мъжки род на -и: нашият умни и добри побратим. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа].
3. Като същ. прилагателно ср., мн. прилагателни. Прилагателно име. Тиха Рила тука, при всичко че носи такова успокоително прилагателно, пак си е гръмлива. Ив. Вазов, Съч. XV, 42. Обикновените поети ги яде многословието и непотребните прилагателни. Прилагателните са бастун при съществителните. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 12. Прилагателното „черен“, което населението около Витоша е дало на доста от върховете ѝ, си носи произхода от силния, а и често буен вятър, който пада в подножието на планината и поради вредите, които нанася, го наричат „Черен вятър“. П. Делирадев, В, 104. Прилагателното е речта, която прибавяме на името или да му покажем каквината или да го определим и ограничим. Д. Миркович, КМБГ, 12. Тия речи хубава, лошава, голяма, малка, думат ся прилагателни, защо не означава съществуванието, но само свойството на предметите. Ем. Васкидович, ПП (превод), 78. Весел и тъжен са прилагателни за емоция. Прилагателно от чужд произход. Сложно прилагателно. Членуване на прилагателните. Степенуване на прилагателните.
4. Остар. Който се прилага, добавя към нещо, обикн. като негово определение; определителен. Ние мислиме, че с подобно заглавие г. Богоровите премъдрости би биле много по-добре характеризирани, защото българете не казват .. Богор, ами Богоров (от което произхожда прилагателната или прекорителната титла на господина Богорова). Знан. 1875, бр. 17, 271. Глагола на прилагателното вметно предложение може някога да ся пременя в пълно причастие действително или страдателно. Ив. Момчилов, ПСЕ, 134. Прилагателно подчинено изречение.
◊ Качествени прилагателни <имена>. Грам. Прилагателни имена, означаващи качества, признаци, присъщи на предметите, които могат да се проявяват в различна степен, напр. в и с о к, с и н, с л а д ъ к и др. Качествените прилагателни означават признаци, които могат да бъдат застъпени нееднакво в предметите. Л. Андрейчин и др., БГ, 103. Относителни прилагателни <имена>. Грам. Прилагателни имена, означаващи признаци на предметите, които се мислят като отношение към друг предмет, напр. з л а т е н (злато), д ъ р в е н (дърво), р е ч е н (река), н а р о д е н (народ), п л а в а т е л е н (плаване) и др.