ПРИЛА̀ЙВАМ, -аш, несв.; прила̀я, -а̀еш, мин. св. прила̀ях, св., непрех. За куче — лая, излайвам от време на време или започвам да лая изведнъж. Партизаните идваха, оставяха пари за брашно, за цигари, за сол. Изгубваха се седмица-две, па току някоя вечер кучетата пак прилайваха. В. Андреев, ПП, 21. Мънъчето скочи и прилая срещу мрака. Елин Пелин, Съч. I, 11.