ПРИЛА̀ПВАМ, -аш, несв.; прила̀пам, -аш, св., прех. Разг. 1. Лапам, храня се с нещо набързо; похапвам, хапвам. Тина едва чуваше думите му; тя само гледаше неговото оживено, едро, хубаво лице .. Но брат ѝ шумно приближи. — Хайде, Игнатий, понаплискай се и ти, че да прилапаме, каквото дал господ! Ст. Дичев, ЗС I, 79. Завърнал се дома, .. нему [на Андрей] ставаше още по-тежко и той набърже прилапваше вечеря, вземаше бастун и пак излизаше. И. Кирилов, Съч. II, 213.
2. Прен. Вземам нещо, което е на друг; присвоявам. — Я виж ти, кой ми прилапал учебника! прилапвам се, прилапам се страд.