ПРЍЛЕГ, мн. няма, м. Остар. и диал. 1. Удобен случай, сгода, възможност; прилеж, прилика. Познах че той ще е нещо свой на министъра; но кой е и каква служба занимава не намервах прилег да го попитам. П. Р. Славейков, ПХС, 16. Неверността на цифрите, привождани до сега от статистиката, .. твърде е възможна, защото никой до днешний ден не е имал прилег да са занимай с точното им изследование. Т. Шишков, ИБН, 28.
2. Начин, способ, колай (Н. Геров, РБЯ).
◊ Иде ми на прилег. Диал. Приляга ми (Н. Геров, РБЯ).