ПРЍЛЕЖ м. Остар. и диал. 1. Прилежание, старание. Те отидоха с радост и закачиха да работат с прилеж. БО, 1847, бр.3, 10. Колкото са напъва един сладкодумец, толкоз повече ми задава яд .. Прилежът му, за да направи да са чудят с умът му, вижда ми са да го прави недостойн за сякое почудване. Ив. Богоров, КП, 1847, кн. 2, 13.
2. Удобен случай, сгода; прилег, прилика. Имам прилеж да ви учиним и добро и зло. Т. Панчев, РБЯд, 269.