ПРИЛЕЖА̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който лежи, разположен е непосредствено до нещо. Стените на залата са разчленени на два етажа посредством балкон, който обикаля по четирите ѝ страни и я свързва с прилежащите помещения. М. Бичев, АНВ, 124. Крайдунавските низини в района и прилежащата им част от Дунавската равнина обхващат 60 % от територията. Геогр. X кл, 1965, 183. Ъглите на триъгълника, които са при една от страните му, се наричат прилежащи ъгли на тази страна. Планим. VII кл, 1965, 38.