ПРЍЛЕП1 м. 1. Дребен летящ бозайник, подобен на мишка, с крила от кожна ципа, който нощем се храни с насекоми, а денем спи с главата надолу, прилепнал за горната част на пещери, хралупи и под. тъмни места. Vespertilio murinus. Долу нощта вече е паднала .. Един прилеп безшумно се стрелва край ушите ни. К. Константинов, НЗХ, 28. Свечеряваше .. и изведнъж започна да тъмнее. Прехвръкна прилеп. След него втори безшумно се плъзна над главата ѝ. М. Смилова, ДСВ, 246. Прилепите, които кръжаха над буковата китка, изпърхаха над беседката, отлетяха в дрезгавината на вечерното небе. Цв. Ангелов, ЧД, 71.
2. Зоол. Само мн. Разред летящи бозайници (около 800 вида) с крила от кожна ципа, разпространени в областите с тропичен, субтропичен и умерен климат. Chiroptera. Най-примитивните насекомоядни животни — прилепите, се появили през креда. П. Мандев, СПВ, 18. В много от пещерите някои видове прилепи образуват грамадни колонии, понякога достигащи няколко хиляди екземпляра. ПЗ, 1977, кн. 2, 10. Прилепите са единствената група бозайници, които са приспособени да летят. Зоол. VII кл, 1965, 128.
ПРЍЛЕП2 м. Диал. Растението лепка1 (в З знач.), което има лепливо стъбло.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.