ПРЍЛЕПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Диал. Който се привързва лесно към хората или който предразполага да се привързват към него; о̀бичен, контактен, общителен. Богата не съм била, от род не съм била, .. но ме намерила, знаеш ли каква? Прилепна! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 17. Па благодарим Бога, че и невестите ни .. се погаждат, че има нейсе етърви, та се едат като кучки. А нашите са много прилепни и сговорни. Т. Влайков, БСК II, 180. Добре беше кротък, благ, разговорлив и прилепен човек; той не странеше от никого. КН, 1873, кн. 5, 4.